Сан Марино · 300-годишнина от смъртта на Isaac Newton

Isaac Newton оформя научното мислене на Europa в периода на прехода от XVII към XVIII век. В своя труд *Philosophiae Naturalis Principia Mathematica*, публикуван през 1687 г., той формулира трите закона за движението и закона за всемирното привличане. По този начин описва както процесите на Земята, така и движението на небесните тела чрез единен математически подход. Теорията на гравитацията обяснява, наред с другото, орбитите на планетите и установява връзка между астрономията и физиката.

Newton се занимава интензивно и с оптиката. Той изследва състава на бялата светлина и показва, че тя може да бъде разложена на различни цветове. За да намали цветните кантове, появяващи се при телескопите, разработва огледален телескоп. В областта на математиката работи и върху методи, допринесли за развитието на диференциалното и интегралното смятане. Тези постижения възникват частично едновременно с трудове на Gottfried Wilhelm Leibniz; по-късно между привържениците на двамата учени се разгаря продължил дълго спор за приоритета.

Наред с изследователската си работа Newton изпълнява и обществени функции. Той работи за английската монетна администрация и участва в борбата с фалшифицирането на монети. Освен това ръководи Royal Society, научно дружество в London. Така влиянието му надхвърля академичните изследвания и свързва научната, държавната и институционалната сфера.

Възпоменанието на годишнината от смъртта му е свързано с развитието на модерните природни науки. В продължение на дълго време трудовете на Newton са четени в Europa като основа на класическата механика и на математически описания природен ред. Годишнината предоставя повод да бъде припомнен човек, чиито трудове трайно свързват физиката, астрономията и математиката и допринасят за формирането на научния език на следващата епоха.