България · Българската роза

Българското отглеждане на рози е свързано преди всичко с така наречената Розова долина. Районът се намира край Kasanlak между Стара планина и планината Sredna Gora. Климатът с меки зими, влажни пролети и топли лета благоприятства отглеждането на рози с ароматни цветове. Най-важният сорт е дамаската роза (*Rosa damascena*), известна също като казанлъшка роза.

Добивът на розово масло се развива в България в продължение на няколко столетия като специализиран икономически отрасъл. Цветовете традиционно се берат на ръка и възможно най-рано сутрин, тъй като тогава ароматът им е особено наситен. След това се преработват чрез парна дестилация. За получаването на малко количество розово масло е необходимо голямо количество цветове; наред с маслото се произвежда и розова вода. И двата продукта се използват, наред с другото, в производството на парфюми, козметика и хранителни продукти.

Брането на рози е повлияло не само върху селското стопанство, но и върху всекидневния живот в районите на отглеждане. Семейните стопанства, сезонните трудови общности и предаваните по занаятчийски път методи дълго време са били част от регионалната култура. Периодът на цъфтеж в края на пролетта е свързан с местни празници и прояви, особено в района около Kasanlak. Там розата се възприема едновременно като част от пейзажа и като израз на трудова традиция, предавана от поколение на поколение.

Темата е подходяща за българска възпоменателна монета, тъй като чрез розата се свързват няколко пласта от историята на страната: развитието на особен селскостопански продукт, преработката по традиционни методи и икономическите отношения, възникнали чрез износа на розово масло. Така мотивът не препраща към отделно историческо събитие, а към продължаваща културна и икономическа практика, която извън България се свързва със страната.