България · Българската азбука

Историята на българската азбука е тясно свързана с покръстването и развитието на собствена църковна и книжовна култура в средновековна България. През 9. век братята Кирил и Методий създават писменост, чрез която християнските текстове могат да бъдат предавани на славянски език. Тяхната мисия започва във Великоморавската държава. След края на дейността им там няколко от техните ученици намират прием в България.

Българският владетел Борис I подкрепя покръстването на страната и превода на религиозни текстове. В българските просветни средища Преслав и Охрид възникват школи, в които се обучават духовници и се размножават писания на славянски език. В този процес от създадената от Кирил глаголическа писменост се развива кирилицата. Вероятно тя е оформена в средите на Преславската книжовна школа и е наречена на Кирил, въпреки че самият той не е неин създател.

Българските учени допринасят за трайното утвърждаване на новата писменост и славянската литургия. От България текстове, писмени традиции и църковни книги се разпространяват по-нататък в други славянски земи, сред които и Киевска Рус. Така средновековна България се превръща в център на славянската писмена култура. Съвременният български език продължава да се пише на кирилица.

Поводът по този начин препраща не само към азбуката като система от писмени знаци, но и към исторически процес: съчетаването на християнската мисия, държавната подкрепа, образованието и езиковата самостоятелност. Изборът на тази тема за възпоменателна монета се обяснява с нейното въздействие, простиращо се до наши дни. Кирилицата е видима част от българската идентичност и същевременно писменост на европейското културно пространство. От присъединяването на България към Европейския съюз кирилицата наред с латиницата и гръцката азбука принадлежи към използваните в ежедневието на Съюза европейски писмени системи.