Ватикан · 1950 години от мъченическата смърт на Петър и Павел

Петър и Павел принадлежат към първото поколение на християнството и в църковната традиция са тясно свързани с Рим. Петър, първоначално рибар от Галилея, е един от дванадесетте апостоли на Исус. Евангелията го представят като говорител на кръга от ученици. Изповядването му на Исус като Христос по-късно се превръща в основа на учението за особеното поръчение на Петър. Римокатолическата църква разбира папата като негов наследник на епископската длъжност в Рим.

Павел, първоначално известен под името Савел, произхожда от Тарс, има еврейски произход и е римски гражданин. След като преследва ранната християнска общност, след преживяно обръщане самият той става мисионер. По време на няколко пътувания основава и се грижи за общности преди всичко в източната част на Средиземноморието. Писмата му, предадени в Новия завет, разглеждат въпроси на вярата и проблеми на ранните общности. Поради дейността му сред нееврейски народи той е наричан „апостол на народите“.

Новият завет не съобщава пряко за смъртта на двамата апостоли. Според раннохристиянското предание обаче те умират в Рим по време на управлението на император Нерон. Смята се, че Петър е бил разпънат на кръст, а Павел, като римски гражданин, е бил обезглавен. Точните години и обстоятелства не могат да бъдат установени с историческа сигурност; често смъртта им се отнася към времето на нероновото преследване на християните след пожара в Рим през 64 г. Юбилейното отброяване през 2017 г. се основава на традиционното датиране към 67 г.

Двамата се честват съвместно на 29 юни в литургичния календар. Над местата, почитани като техни гробове, са издигнати базиликата „Свети Петър“ във Ватикана и базиликата „Свети Павел извън стените“. Поради това годишнината е подходящ повод за държавата Ватикан, тъй като Петър е свързан с папската длъжност, а двамата апостоли — с произхода на Римската църква.