Испания · Серия „Световно културно наследство на UNESCO“, 4-то издание, манастирът на San Lorenzo de El Escorial

El Escorial се намира северозападно от Мадрид, в подножието на Sierra de Guadarrama. Крал Philipp II. възлага изграждането на обширния комплекс през 1563 г. Работите първоначално са ръководени от Juan Bautista de Toledo, а след смъртта му са продължени главно от Juan de Herrera. През 1584 г. строежът до голяма степен е завършен. Ясната геометрична планировка, предимно лишените от украса фасади и използването на гранит определят архитектурния стил, наречен на Herrera — *Herrerianismo*.

Комплексът съчетава няколко функции: кралска резиденция, манастир, базилика, учебно заведение, библиотека и място за погребение. Живеещата там монашеска общност първоначално принадлежи към йеронимитите; днес манастирът се обслужва от августинци. Philipp II. използва El Escorial временно като седалище на управлението. Така сградата тясно свързва испанската монархия с католическата вяра и Контрареформацията.

Посвещаването на свети Лаврентий се свързва с битката при Saint-Quentin през 1557 г. Испанската победа се пада на деня за почит към светеца. Според преданието Лаврентий е бил измъчван до смърт върху желязна решетка. Затова планът на El Escorial често се тълкува и като препратка към решетка; дали това действително е било водещото намерение на строителите обаче е спорно.

Към комплекса принадлежат обширна историческа библиотека и кралският пантеон. В криптите му са погребани многобройни владетели от династиите на Хабсбургите и Бурбоните. Така El Escorial е едновременно религиозно средище и място на паметта за испанската монархия.

През 1984 г. UNESCO включва „Манастира и обекта El Escorial“ в Списъка на световното наследство. Емисията е част от испанска серия, която от 2010 г. последователно представя разположени в страната обекти на световното наследство на UNESCO. Изборът не се обяснява с отделен юбилей, а с тази продължаваща нумизматична програма.