Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 534 2024
Нумизматичен плик
Нециркулирала/BU
Нумизматичен плик
Ватикан · 750-ата годишнина от смъртта на Тома Аквински
Тираж3 000
Емисионна цена46,00 €
Дата на емисия3.07.2024 г.
ОпаковкаНумизматичен плик
Надпис на гурта2 ★ × 6, редуващи се изправени/обърнати
Пазарна цена79,00 €
Към повода за емисията
Възпоменателната монета е посветена на 750-ата годишнина от смъртта на Тома Аквински. На мотива той е изобразен в одеждите на Доминиканския орден с произведението си „Summa Theologiae“ и перо за писане; сияещото слънце на гърдите му символизира неговата мъдрост. Изображението е допълнено от надписа „Doctor Angelicus“, лилия като символ на целомъдрието и църквата St. Thomas в Roccasecca, първата религиозна сграда, издигната в негова чест.
Мотивът
Изображението на монетата показва Thomas von Aquin в одеждите на Доминиканския орден, към който е принадлежал. В лявата си ръка той държи най-важното си произведение „Summa Theologiae“, а в дясната – перо. На гърдите на светеца сияещо слънце символизира неговата голяма мъдрост. Thomas von Aquin е бил наричан, наред с други, и „Doctor Angelicus“ (Ангелския доктор) – признание за изключителната чистота на душата и тялото му. Това обозначение е изписано и в долната част на монетата. В лявата част са изобразени лилия като символ на целомъдрието и църквата St. Thomas в Roccasecca. Църквата е построена като първата религиозна сграда в света в чест на Thomas von Aquin, който на 18 юли 1323 г. е канонизиран от папа Johannes XXII. В горната част на вътрешния кръг на монетата е изписано „CITTÀ DEL VATICANO“. От лявата страна е изписана годината „1274“, а от дясната – годината „2024“. В долната част са изобразени монетният знак „R“ и името на художника „A. CICCONI“.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Thomas von Aquin е роден около 1225 г. близо до Roccasecca, в днешния Лацио, в благородническо семейство. Въпреки съпротивата на семейството си той постъпва в тогава все още младия доминикански орден. Учи в Париж и Кьолн, наред с други при Albertus Magnus, а по-късно многократно преподава в Парижкия университет, както и в Италия. През 1274 г. умира в цистерцианския манастир Fossanova по пътя към Втория събор в Лион.
Дейността му принадлежи към епохата на високата схоластика. В средновековните университети теологичните и философските въпроси се изследват по установен метод: първоначално се формулират възражения, срещу тях се излагат контрааргументи и въз основа на това се развива обоснован отговор. Същевременно в Западна Европа чрез преводи отново стават по-широко достъпни множество антични съчинения, особено произведенията на Aristoteles. Така отново се поставя въпросът как се съотнасят античната философия и християнското откровение.
Thomas von Aquin застъпва схващането, че разумът и вярата са различни, но съвместими помежду си пътища към истината. Някои познания човек може да придобие чрез наблюдение и логическо мислене, а други се основават на откровението. Той възприема понятия от аристотеловата философия и ги включва в християнска система. Съчиненията му разглеждат наред с другото учението за Бога, етиката, естественото право, човешкото действие, политическия ред и тайнствата. Неговите аргументи за познаваемостта на Бога също оказват влияние върху по-късните дебати.
В рамките на Католическата църква Thomas von Aquin се превръща във водещ богословски авторитет. През 1567 г. папа Pius V го обявява за Учител на Църквата. През 1879 г. папа Leo XIII отново препоръчва философията му като основа на католическото образование с енцикликата *Aeterni Patris*. След това томизмът оказва особено влияние върху обучението на свещеници, както и върху католическите висши училища.
Изборът на годишнината от Ватикана се обяснява с това продължаващо значение в теологията, философията и църковното учение. Кръглата годишнина от смъртта му дава повод да бъде припомнен мислител, чиито понятия и методи и днес се използват в католическите учения.
Дейността му принадлежи към епохата на високата схоластика. В средновековните университети теологичните и философските въпроси се изследват по установен метод: първоначално се формулират възражения, срещу тях се излагат контрааргументи и въз основа на това се развива обоснован отговор. Същевременно в Западна Европа чрез преводи отново стават по-широко достъпни множество антични съчинения, особено произведенията на Aristoteles. Така отново се поставя въпросът как се съотнасят античната философия и християнското откровение.
Thomas von Aquin застъпва схващането, че разумът и вярата са различни, но съвместими помежду си пътища към истината. Някои познания човек може да придобие чрез наблюдение и логическо мислене, а други се основават на откровението. Той възприема понятия от аристотеловата философия и ги включва в християнска система. Съчиненията му разглеждат наред с другото учението за Бога, етиката, естественото право, човешкото действие, политическия ред и тайнствата. Неговите аргументи за познаваемостта на Бога също оказват влияние върху по-късните дебати.
В рамките на Католическата църква Thomas von Aquin се превръща във водещ богословски авторитет. През 1567 г. папа Pius V го обявява за Учител на Църквата. През 1879 г. папа Leo XIII отново препоръчва философията му като основа на католическото образование с енцикликата *Aeterni Patris*. След това томизмът оказва особено влияние върху обучението на свещеници, както и върху католическите висши училища.
Изборът на годишнината от Ватикана се обяснява с това продължаващо значение в теологията, философията и църковното учение. Кръглата годишнина от смъртта му дава повод да бъде припомнен мислител, чиито понятия и методи и днес се използват в католическите учения.