2 евро Пруф

Thomas von Aquin е роден около 1225 г. близо до Roccasecca, в днешния Лацио, в благородническо семейство. Въпреки съпротивата на семейството си той постъпва в тогава все още младия доминикански орден. Учи в Париж и Кьолн, наред с други при Albertus Magnus, а по-късно многократно преподава в Парижкия университет, както и в Италия. През 1274 г. умира в цистерцианския манастир Fossanova по пътя към Втория събор в Лион.

Дейността му принадлежи към епохата на високата схоластика. В средновековните университети теологичните и философските въпроси се изследват по установен метод: първоначално се формулират възражения, срещу тях се излагат контрааргументи и въз основа на това се развива обоснован отговор. Същевременно в Западна Европа чрез преводи отново стават по-широко достъпни множество антични съчинения, особено произведенията на Aristoteles. Така отново се поставя въпросът как се съотнасят античната философия и християнското откровение.

Thomas von Aquin застъпва схващането, че разумът и вярата са различни, но съвместими помежду си пътища към истината. Някои познания човек може да придобие чрез наблюдение и логическо мислене, а други се основават на откровението. Той възприема понятия от аристотеловата философия и ги включва в християнска система. Съчиненията му разглеждат наред с другото учението за Бога, етиката, естественото право, човешкото действие, политическия ред и тайнствата. Неговите аргументи за познаваемостта на Бога също оказват влияние върху по-късните дебати.

В рамките на Католическата църква Thomas von Aquin се превръща във водещ богословски авторитет. През 1567 г. папа Pius V го обявява за Учител на Църквата. През 1879 г. папа Leo XIII отново препоръчва философията му като основа на католическото образование с енцикликата *Aeterni Patris*. След това томизмът оказва особено влияние върху обучението на свещеници, както и върху католическите висши училища.

Изборът на годишнината от Ватикана се обяснява с това продължаващо значение в теологията, философията и църковното учение. Кръглата годишнина от смъртта му дава повод да бъде припомнен мислител, чиито понятия и методи и днес се използват в католическите учения.