Ватикан · 750-ата годишнина от смъртта на Тома Аквински

Дата на емисия3.07.2024 г.

Общ тираж80 900

Максимум за ЕС82 900

Емисии3

Надпис на гурта2 ★ × 6, редуващи се изправени/обърнати

НадписDOCTOR ANGELICUS / CITTÀ DEL VATICANO / 1274 / 2024 / R / A. CICCONI

ДизайнерArianna Cicconi (Antonio Vecchio)

Монетен дворInstituto Poligrafico e Zecca Dello Stato, Roma

Към повода за емисията

Възпоменателната монета е посветена на 750-ата годишнина от смъртта на Тома Аквински. На мотива той е изобразен в одеждите на Доминиканския орден с произведението си „Summa Theologiae“ и перо за писане; сияещото слънце на гърдите му символизира неговата мъдрост. Изображението е допълнено от надписа „Doctor Angelicus“, лилия като символ на целомъдрието и църквата St. Thomas в Roccasecca, първата религиозна сграда, издигната в негова чест.

Мотивът

Изображението на монетата показва Thomas von Aquin в одеждите на Доминиканския орден, към който е принадлежал. В лявата си ръка той държи най-важното си произведение „Summa Theologiae“, а в дясната – перо. На гърдите на светеца сияещо слънце символизира неговата голяма мъдрост. Thomas von Aquin е бил наричан, наред с други, и „Doctor Angelicus“ (Ангелския доктор) – признание за изключителната чистота на душата и тялото му. Това обозначение е изписано и в долната част на монетата. В лявата част са изобразени лилия като символ на целомъдрието и църквата St. Thomas в Roccasecca. Църквата е построена като първата религиозна сграда в света в чест на Thomas von Aquin, който на 18 юли 1323 г. е канонизиран от папа Johannes XXII. В горната част на вътрешния кръг на монетата е изписано „CITTÀ DEL VATICANO“. От лявата страна е изписана годината „1274“, а от дясната – годината „2024“. В долната част са изобразени монетният знак „R“ и името на художника „A. CICCONI“.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Thomas von Aquin е роден около 1225 г. близо до Roccasecca, в днешния Лацио, в благородническо семейство. Въпреки съпротивата на семейството си той постъпва в тогава все още младия доминикански орден. Учи в Париж и Кьолн, наред с други при Albertus Magnus, а по-късно многократно преподава в Парижкия университет, както и в Италия. През 1274 г. умира в цистерцианския манастир Fossanova по пътя към Втория събор в Лион.

Дейността му принадлежи към епохата на високата схоластика. В средновековните университети теологичните и философските въпроси се изследват по установен метод: първоначално се формулират възражения, срещу тях се излагат контрааргументи и въз основа на това се развива обоснован отговор. Същевременно в Западна Европа чрез преводи отново стават по-широко достъпни множество антични съчинения, особено произведенията на Aristoteles. Така отново се поставя въпросът как се съотнасят античната философия и християнското откровение.

Thomas von Aquin застъпва схващането, че разумът и вярата са различни, но съвместими помежду си пътища към истината. Някои познания човек може да придобие чрез наблюдение и логическо мислене, а други се основават на откровението. Той възприема понятия от аристотеловата философия и ги включва в християнска система. Съчиненията му разглеждат наред с другото учението за Бога, етиката, естественото право, човешкото действие, политическия ред и тайнствата. Неговите аргументи за познаваемостта на Бога също оказват влияние върху по-късните дебати.

В рамките на Католическата църква Thomas von Aquin се превръща във водещ богословски авторитет. През 1567 г. папа Pius V го обявява за Учител на Църквата. През 1879 г. папа Leo XIII отново препоръчва философията му като основа на католическото образование с енцикликата *Aeterni Patris*. След това томизмът оказва особено влияние върху обучението на свещеници, както и върху католическите висши училища.

Изборът на годишнината от Ватикана се обяснява с това продължаващо значение в теологията, философията и църковното учение. Кръглата годишнина от смъртта му дава повод да бъде припомнен мислител, чиито понятия и методи и днес се използват в католическите учения.