Люксембург · 50 години от построяването на моста „Великата херцогиня Шарлот“

Мостът Großherzogin-Charlotte-Brücke е построен във връзка с усвояването на платото Kirchberg. От 1950-те години насам Luxemburg се утвърждава като едно от местата, в които са разположени европейските общности. Върху тогава все още слабо застроеното плато са планирани административни сгради за европейски институции. За неговото развитие през 1961 г. е създаден държавен фонд за благоустрояване. Новият мост е трябвало да пресече дълбоко врязаната долина Alzettetal и да осигури пряк достъп; преди това до Kirchberg от западната част на столицата се е стигало само по заобиколни маршрути.

Проектираното от германския архитект Egon Jux съоръжение е изградено между 1962 и 1966 г. Неговото отличително червено покритие е довело до широко разпространеното название „Rote Brücke“. Конструкцията се състои от стоманена кутиеобразна греда, която преминава над квартала Pfaffenthal. Със своя голям, до голяма степен свободен от опори отвор мостът едновременно определя по-нататъшното градоустройствено развитие на Kirchberg. По-късно там наред с европейските институции са изградени жилищни райони, културни обекти, сгради на висши учебни заведения и финансов квартал. В рамките на реконструкция мостът получава и релси за люксембургския трамвай, както и по-широки алеи за пешеходно и велосипедно движение.

Името му е дадено в чест на великата херцогиня Charlotte, управлявала Luxemburg от 1919 до 1964 г. След германското нахлуване през 1940 г. тя заминава в изгнание със семейството си и правителството. Оттам тя се обръща към населението на Luxemburg, наред с другото, чрез радиопредавания. След завръщането си през 1945 г. тя се превръща в символ на възстановената държавна независимост. През 1964 г. абдикира в полза на сина си Jean.

Юбилеят е подходящ повод за издаване на монета, тъй като мостът не е само транспортно съоръжение. Неговото изграждане олицетворява разширяването на столицата към платото Kirchberg и ролята на Luxemburg като средище на европейски институции. Така мотивът свързва националната история, градското развитие и европейската интеграция.