Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 345 2019
Нумизматичен плик
Нециркулирала/BU
Нумизматичен плик
Естония · 150-годишнина от първия песенен фестивал
Тираж2 500
Емисионна цена15,00 €
Дата на емисия29.05.2019 г.
ОпаковкаНумизматичен плик
Надпис на гуртаEESTI × 2, редуващи се изправени/обърнати, разделени с точки
Към повода за емисията
Възпоменателната монета отбелязва 150-годишнината на естонския песенен фестивал. Мотивът изобразява абстрахиран фестивален парад на участници, облечени в носии, който се движи през ликуващото множество като морска вълна, и свързва музиката, носиите и различните места на провеждане. Виждат се също първите ноти на националния химн на Естония и надписът „Laulupidu 150“.
Мотивът
Монетният мотив представлява абстрахирано изображение на шествие на участници, облечени в народни носии, което се движи като морска вълна под радостните възгласи на гордата тълпа. Мотивът съчетава музиката, народните носии и различните места на провеждане на големия и значим песенен фестивал на страната край морето. Изобразени са също първите ноти на естонския национален химн, а в долната част по вътрешния ръб на монетата е надписът „Laulupidu 150“ (150 години песенен фестивал). В горната централна част са посочени годината на емитиране „2019“ и непосредствено под нея държавата емитент „EESTI“.
По външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейския флаг.
По външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейския флаг.
Предистория на темата
Първият общоестонски певчески празник се състоя през 1869 г. в Tartu. Той възниква по образец на широко разпространените през XIX век певчески празници и е организиран съвместно от Johann Voldemar Jannsen. Първоначално в него участват предимно мъжки хорове и духови оркестри. Съвместното пеене на естонски език се вписва в периода на националното пробуждане, когато сред естонскоговорещото население се развива по-силно културно и политическо чувство за общност. По това време Естония принадлежи към Руската империя; управлението и общественият живот дълго време са повлияни и от германско-балтийския елит.
Jannsen написва и текста на „Mu isamaa, mu õnn ja rõõm“ („Моя родина, мое щастие и моя радост“). Песента с мелодия от германско-финландския композитор Fredrik Pacius е изпълнена на първия празник, а по-късно става национален химн на Естония. Мелодията се използва и за финландския химн, но с различен текст.
От певческия празник се развива редовно провеждано масово мероприятие, което по-късно е допълнено с танцови празници. От XX век насам Tallinn е основното място на провеждане. Там е изградена сцена на открито с голяма трибуна за певци, на която могат да се представят съвместно многобройни хорове. Празниците продължават и по време на съветското управление. Репертоарът и програмата са подчинени на държавни изисквания, но същевременно естонският език, хоровата музика и общностните традиции остават публично представени.
На тази функция се опира и „Пеещата революция“ от края на 80-те години. На събрания и музикални прояви десетки хиляди души пеят патриотични песни и настояват за политическо самоопределение. Това мирно масово движение съпътства пътя към възстановяването на независимостта на Естония през 1991 г.
Традицията на балтийските певчески и танцови празници в Естония, Латвия и Литва е призната от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Затова годишнината дава повод върху монета в обращение да бъде представена не само поредица от прояви, но и връзката ѝ с езика, националната идентичност и политическото отстояване на независимостта.
Jannsen написва и текста на „Mu isamaa, mu õnn ja rõõm“ („Моя родина, мое щастие и моя радост“). Песента с мелодия от германско-финландския композитор Fredrik Pacius е изпълнена на първия празник, а по-късно става национален химн на Естония. Мелодията се използва и за финландския химн, но с различен текст.
От певческия празник се развива редовно провеждано масово мероприятие, което по-късно е допълнено с танцови празници. От XX век насам Tallinn е основното място на провеждане. Там е изградена сцена на открито с голяма трибуна за певци, на която могат да се представят съвместно многобройни хорове. Празниците продължават и по време на съветското управление. Репертоарът и програмата са подчинени на държавни изисквания, но същевременно естонският език, хоровата музика и общностните традиции остават публично представени.
На тази функция се опира и „Пеещата революция“ от края на 80-те години. На събрания и музикални прояви десетки хиляди души пеят патриотични песни и настояват за политическо самоопределение. Това мирно масово движение съпътства пътя към възстановяването на независимостта на Естония през 1991 г.
Традицията на балтийските певчески и танцови празници в Естония, Латвия и Литва е призната от ЮНЕСКО за нематериално културно наследство. Затова годишнината дава повод върху монета в обращение да бъде представена не само поредица от прояви, но и връзката ѝ с езика, националната идентичност и политическото отстояване на независимостта.
Полезно да се знае
Емитент: Eesti Post, Tallinn