Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 316 2018
Coincard
Нециркулирала/BU Französisch
Coincard – френска версия
Белгия · 50-годишнина от събитията през май 1968 г. в Белгия
Тираж125 000
Емисионна цена10,00 €
Дата на емисия19.06.2018 г.
ОпаковкаCoincard
Надпис на гурта2 ★ ★ × 6, редуващо се нормално/обърнато
Пазарна цена19,90 €
Тираж според източника: Gesamt 250.000 · 1:1 auf NL/FR geteilt
Към повода за емисията
Монетата отбелязва 50-ата годишнина от събитията през май 1968 г. в Белгия, които имат общонационално значение и оказват влияние върху белгийската политика и последвалите държавни реформи. Мотивът изобразява демонстриращи студенти с памфлет и знаме; на заден план аудиторията насочва към студентския контекст.
Мотивът
Мотивът изобразява студенти с памфлет и знаме в ръце и се отнася до студентските демонстрации, проведени в Белгия през май 1968 г. във връзка със социокултурните промени. Тези събития, случили се преди 50 години, са имали национално значение и са повлияли на белгийската политика и последвалите държавни реформи.
Знакът на монетния двор в Utrecht (жезълът на Хермес) и белгийският знак на управителя на монетния двор (гербът на община Herzele) са изобразени вляво. Годината 2018 и кодът на държавата BE също се намират вляво, а непосредствено под тях са инициалите LL на дизайнера на монетата Luc Luycx.
На заден план се вижда аудитория, която препраща към студентския контекст.
По външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Знакът на монетния двор в Utrecht (жезълът на Хермес) и белгийският знак на управителя на монетния двор (гербът на община Herzele) са изобразени вляво. Годината 2018 и кодът на държавата BE също се намират вляво, а непосредствено под тях са инициалите LL на дизайнера на монетата Luc Luycx.
На заден план се вижда аудитория, която препраща към студентския контекст.
По външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Белгийският „май 1968 г.“ не беше едно организирано въстание, а част от по-широка протестна вълна в Европа и Северна Америка. Студентите се противопоставяха на йерархичните структури във висшето образование, настояваха за участие в управлението и обсъждаха обществени теми като социалното неравенство, сексуалния морал и войната във Виетнам. Френските протести и стачки бяха непосредствена отправна точка. В Белгия имаше събрания, окупации и сблъсъци, свързани с ръководството и обществената роля на университетите.
Движението придоби специфично белгийско измерение заради езиковия конфликт. Още преди май 1968 г. фламандски студенти в Льовен настояваха френскоезичната част на Католическия университет да бъде преместена от нидерландскоезичния регион. В основата на това искане стоеше продължилият дълго конфликт между нидерландско- и френскоезичните групи от населението относно езика, образованието, политическата власт и регионалните правомощия. Така наречената Льовенска криза доведе в началото на 1968 г. до падането на правителството на Paul Vanden Boeynants.
Впоследствие Католическият университет беше разделен на две самостоятелни институции: нидерландскоезичната Katholieke Universiteit Leuven и френскоезичната Université catholique de Louvain. За последната във Валонски Брабант беше създаден новият университетски град Louvain-la-Neuve. По-късно и Свободният университет в Брюксел беше разделен на френскоезичен и нидерландскоезичен университет.
Така протестите съчетаваха две различни развития: международните искания за демократизация и обществена либерализация, от една страна, и белгийския езиков и общностен конфликт, от друга. Този конфликт допринесе за постепенното прехвърляне на правомощия от централизирано организираната дотогава държава към езиковите общности и регионите. В резултат на няколко етапа на реформи Белгия се превърна във федерална държава.
Поради това годината на възпоменанието беше подходящ повод за монета не само заради студентската протестна култура. Тя същевременно препращаше към преломен момент, в който реформите във висшето образование, обществените промени и преустройството на белгийската държава бяха тясно свързани.
Движението придоби специфично белгийско измерение заради езиковия конфликт. Още преди май 1968 г. фламандски студенти в Льовен настояваха френскоезичната част на Католическия университет да бъде преместена от нидерландскоезичния регион. В основата на това искане стоеше продължилият дълго конфликт между нидерландско- и френскоезичните групи от населението относно езика, образованието, политическата власт и регионалните правомощия. Така наречената Льовенска криза доведе в началото на 1968 г. до падането на правителството на Paul Vanden Boeynants.
Впоследствие Католическият университет беше разделен на две самостоятелни институции: нидерландскоезичната Katholieke Universiteit Leuven и френскоезичната Université catholique de Louvain. За последната във Валонски Брабант беше създаден новият университетски град Louvain-la-Neuve. По-късно и Свободният университет в Брюксел беше разделен на френскоезичен и нидерландскоезичен университет.
Така протестите съчетаваха две различни развития: международните искания за демократизация и обществена либерализация, от една страна, и белгийския езиков и общностен конфликт, от друга. Този конфликт допринесе за постепенното прехвърляне на правомощия от централизирано организираната дотогава държава към езиковите общности и регионите. В резултат на няколко етапа на реформи Белгия се превърна във федерална държава.
Поради това годината на възпоменанието беше подходящ повод за монета не само заради студентската протестна култура. Тя същевременно препращаше към преломен момент, в който реформите във висшето образование, обществените промени и преустройството на белгийската държава бяха тясно свързани.