Литва · Литовският език

Дата на емисия14.12.2015 г.

Общ тираж1 000 000

Максимум за ЕС1 000 000

Емисии2

Надпис на гуртаLAISVĖ ★ VIENYBĖ ★ GEROVĖ ★

НадписAČIŪ / LIETUVA / 2015

ДизайнерLiudas Parulskis, Giedrius Paulauskis

Монетен дворUAB Lietuvos monetų kalykla, Vilnius (Lithuania)

Към повода за емисията

Възпоменателната монета е посветена на литовския език и отбелязва 100-годишнината от отмяната на забраната за печатане на книги на литовски език с латинска азбука. Мотивът изобразява думата „AČIŪ“ („БЛАГОДАРЯ“) със специално създаден литовски шрифт; на заден план всички букви на литовския език са представени като облак от ключови думи. В долната част са изписани „LIETUVA“ и годината „2015“.

Мотивът

Мотивът на монетата показва думата „AČIŪ“ (БЛАГОДАРЯ), една от най-красивите думи в литовския език. За този проект по повод стогодишнината от отмяната на забраната за печатане на книги на литовски език с латиница е създаден специален литовски шрифт, който се основава на латинския шрифт и е съобразен по-добре с комбинациите от най-често използваните букви в литовския език. Фонът на мотива на монетата представлява всички букви на литовския език, изобразени като облак от ключови думи. В долната част се вижда държавата емитент „LIETUVA“, а под нея – годината „2015“. В долната дясна част, под думата „AČIŪ“, е гравиран знакът на литовския монетен двор. Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Забраната води началото си от политиката на Руската империя, към която през XIX век принадлежала по-голямата част от Литва. След въстанието от 1863 г. срещу руското управление властите забранили от 1864 г. литовските публикации на латиница. Вместо това литовските текстове трябвало да се печатат с кирилски букви. Тази мярка била част от политика на русификация, която имала за цел да ограничи влиянието на полската култура и Католическата църква и да обвърже населението по-тясно с царската империя.

Забраната не засягала самия литовски език, а преди всичко писмената му употреба в традиционната латинска азбука. Затова литовските книги, вестници, молитвеници и буквари били печатани извън Руската империя, особено в Източна Прусия. Оттам т.нар. knygnešiai, обикновено наричани „преносители на книги“ или „контрабандисти на книги“, пренасяли тайно печатните издания през границата. Разпространението и притежанието можели да имат наказателноправни последици. Наред с професионалните контрабандисти в тази мрежа участвали духовници, селяни, учители и представители на литовското национално движение.

Съпротивата срещу забраната допринесла езикът и латинската азбука да се превърнат в отличителни белези на самостоятелна литовска идентичност. Същевременно възникнали тайни училища, в които децата се учели да четат и пишат на литовски. Тогавашната преса подпомогнала формирането на съвременния книжовен език и политическата организация на националното движение. След края на забраната литовското книгоиздаване и вестникарство отново могли да се развиват публично. 16 март, рожденият ден на известния преносител на книги Jurgis Bielinis, се отбелязва в Литва като Ден на преносителите на книги.

Следователно изборът на езика като тема на монетата насочва не само към езиковите особености. Той напомня за време, когато азбуката, образованието и разпространението на книги били непосредствено свързани с културното самоутвърждаване. Споменатата стогодишнина се отнася до 2004 г.; разработеното за нея графично оформление на шрифта по-късно било използвано за монетата от 2015 г.