България · 150 години от Търновската конституция

Конституцията възниква в хода на политическото преустройство на България след Руско-османската война от 1877/78 г. Berliner Vertrag от 1878 г. предвижда създаването на автономно българско княжество под османски сюзеренитет. Поради това за новата държава е необходимо да бъде създадена политическа и правна основа. Тази задача поема Учредителното народно събрание, заседаващо в Tarnowo.

Депутатите приемат сравнително либерална конституция. Тя установява наследствена княжеска власт и народно представителство и определя правомощията на държавните органи. Освен това съдържа разпоредби относно основните права на гражданите, равенството пред закона и организацията на администрацията и правосъдието. Първоначално избирателното право е свързано с принадлежността към мъжкия пол. По този начин конституцията съчетава монархически елементи с парламентарни и правови принципи.

Tarnowo не е избрано случайно за място на заседанията. Градът е център на средновековната българска държава и нейна столица до завладяването ѝ от османците. Изборът му създава връзка между нововъзникналата държавност и българската средновековна история. Затова названието на конституцията се отнася както до мястото на нейното създаване, така и до историческа традиция, към която младата държава се причислява.

През следващите десетилетия конституцията е многократно изменяна и временно преустановявана. Въпреки това тя остава отправна точка в българското политическо развитие и след политически сътресения отново е въвеждана в сила. Едва след края на монархическия държавен строй и установяването на комунистическата система тя окончателно губи валидността си.

Така монетата напомня не само за приемането на отделен законодателен текст. Поводът за нея символизира началото на модерния български конституционен ред и изграждането на държавни институции след възстановяването на политическата автономия. Изборът на 150-годишнината се свързва с този ранен етап от изграждането на българската държава.