Сан Марино · 500-годишнина от рождението на Джорджо Вазари

Джорджо Вазари произхождал от Арецо в Тоскана и работел предимно във Флоренция. Там бил на служба при херцога от рода Медичи Козимо I. В професионалното си самосъзнание той отговарял на многостранния идеал за художника през Ренесанса: живописта, архитектурата, придворното организиране на празненства и научното занимание с изкуството били тясно свързани помежду си.

Най-известното литературно произведение на Вазари са биографиите на италиански художници, скулптори и архитекти, публикувани за първи път през 1550 г. и преиздадени в разширен вид през 1568 г. В тях той подредил развитието на италианското изкуство като исторически процес. Разказът води от художниците от късното Средновековие през ранния флорентински Ренесанс до Микеланджело, когото Вазари изтъквал особено. Макар че сведенията му съдържат анекдоти, пристрастни оценки и фактически грешки, те трайно формирали представата за много ренесансови художници. Същевременно допринесли за това художниците вече да не бъдат възприемани само като занаятчии, а като индивидуални творци със собствена биография.

Като архитект Вазари ръководел във Флоренция изграждането на Уфици, които първоначално трябвало да помещават административните и съдебните учреждения на херцогството. С името му е свързан и покритият проход между Палацо Векио и Палацо Пити. Този така наречен коридор на Вазари преминава, наред с други места, над Понте Векио и осигурявал на херцогския двор път между седалището на управлението и резиденцията, отделен от уличното пространство.

Изобразената върху монетата тема произхожда от старозаветната книга Юдит. Вдовицата Юдит се отправя към лагера на вражеския военачалник Олоферн, убива го и така спасява своя застрашен град. В изкуството на Ренесанса сцената била представяна като пример за смелост, хитрост и победа над непобедим на пръв поглед противник. Именно обезглавяването давало на художниците възможност за драматична композиция на фигурите.

Кръглата годишнина дала повод на Сан Марино да почете Вазари като представител на италианската ренесансова култура. Малката държава редовно избира за своите възпоменателни монети теми от общото италианско и европейско културно наследство.