Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 96 2011
Блистер
Нециркулирала/BU
Блистер БН
Белгия · 100 години Международен ден на жената
Тираж6 000
Емисионна цена10,00 €
Дата на емисия3.05.2011 г.
ОпаковкаБлистер
Надпис на гурта2 ★ ★ × 6, редуващо се нормално/обърнато
Пазарна цена9,00 €
Към повода за емисията
Възпоменателната монета отбелязва 100-годишнината от Световния ден на жената. Мотивът изобразява портретите на Isala Van Diest, първата лекарка в Белгия, и Marie Popelin, първата адвокатка в Белгия, допълнени от имената им и символите на професиите им. Над портретите са изобразени кодът на страната „BE“, както и знаците на директора на монетния двор и на монетния двор.
Мотивът
Във вътрешната част на монетата са изобразени портретите на Isala Van Diest, първата лекарка в Белгия, и Marie Popelin, първата адвокатка в Белгия. Под портретите, от двете страни на годината „2011“, са изсечени имената на двете жени и символите на професиите им. Над портретите, отляво и отдясно на кода на държавата „BE“, са изобразени знаците на управителя на монетния двор и на монетния двор.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Международният ден на жената възниква от социалистическото женско движение и борбите за политическо и социално равноправие. На международна женска конференция в Kopenhagen Clara Zetkin предлага през 1910 г. ежегодно провеждан ден за действия. Първите подобни прояви се състоят през 1911 г., наред с други места, в Deutschland, Österreich-Ungarn, Dänemark и der Schweiz. Сред тогавашните искания са избирателното право на жените, достъпът до публични длъжности и образование, както и по-добри условия на труд. 8 март се утвърждава като постоянна дата едва по-късно. От Международната година на жената през 1975 г. този ден е отбелязван и от Обединените нации.
Isala Van Diest изучава медицина в Bern, тъй като този образователен път първоначално е недостъпен за нея в Белгия. След завръщането си тя трябва да изпълни допълнителни условия, преди да бъде допусната до лекарската професия. Работи в Brüssel и лекува, наред с други, жени, които поради социалното си положение имат ограничен достъп до медицинска помощ. Освен това се ангажира с белгийското движение за правата на жените.
Marie Popelin защитава докторска дисертация по право през 1888 г. в Université libre de Bruxelles. Заявлението ѝ за допускане до адвокатската професия обаче е отхвърлено. Съдилищата потвърждават това решение, като се позовават на тогавашното обществено и правно положение на жените. Случаят, станал известен като „случаят Попелин“, показва, че завършеното висше образование все още не осигурява на жените равноправен достъп до професията. Впоследствие Popelin е сред движещите сили при основаването на белгийската лига за правата на жените. Едва след смъртта ѝ жените в Белгия получават достъп до адвокатската професия.
Връзката между двете биографии и годишнината по този начин насочва към конкретни пречки, срещу които се обявява ранното женско движение: изключването от висшето образование, регулираните професии и общественото участие. В същото време изборът на темата напомня, че политическите права и професионалното равноправие в Белгия са отстоявани постепенно и в различни моменти.
Isala Van Diest изучава медицина в Bern, тъй като този образователен път първоначално е недостъпен за нея в Белгия. След завръщането си тя трябва да изпълни допълнителни условия, преди да бъде допусната до лекарската професия. Работи в Brüssel и лекува, наред с други, жени, които поради социалното си положение имат ограничен достъп до медицинска помощ. Освен това се ангажира с белгийското движение за правата на жените.
Marie Popelin защитава докторска дисертация по право през 1888 г. в Université libre de Bruxelles. Заявлението ѝ за допускане до адвокатската професия обаче е отхвърлено. Съдилищата потвърждават това решение, като се позовават на тогавашното обществено и правно положение на жените. Случаят, станал известен като „случаят Попелин“, показва, че завършеното висше образование все още не осигурява на жените равноправен достъп до професията. Впоследствие Popelin е сред движещите сили при основаването на белгийската лига за правата на жените. Едва след смъртта ѝ жените в Белгия получават достъп до адвокатската професия.
Връзката между двете биографии и годишнината по този начин насочва към конкретни пречки, срещу които се обявява ранното женско движение: изключването от висшето образование, регулираните професии и общественото участие. В същото време изборът на темата напомня, че политическите права и професионалното равноправие в Белгия са отстоявани постепенно и в различни моменти.