Белгия · 100 години Международен ден на жената

Дата на емисия3.05.2011 г.

Общ тираж5 013 500

Максимум за ЕС5 000 000

Емисии3

Надпис на гурта2 ★ ★ × 6, редуващо се нормално/обърнато

НадписISALA VAN DIEST / MARIE POPELIN / 2011 / BE

ДизайнерLuc Luycx

Монетен дворKoninklijke Munt van Belgie, Brussel

Към повода за емисията

Възпоменателната монета отбелязва 100-годишнината от Световния ден на жената. Мотивът изобразява портретите на Isala Van Diest, първата лекарка в Белгия, и Marie Popelin, първата адвокатка в Белгия, допълнени от имената им и символите на професиите им. Над портретите са изобразени кодът на страната „BE“, както и знаците на директора на монетния двор и на монетния двор.

Мотивът

Във вътрешната част на монетата са изобразени портретите на Isala Van Diest, първата лекарка в Белгия, и Marie Popelin, първата адвокатка в Белгия. Под портретите, от двете страни на годината „2011“, са изсечени имената на двете жени и символите на професиите им. Над портретите, отляво и отдясно на кода на държавата „BE“, са изобразени знаците на управителя на монетния двор и на монетния двор.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Международният ден на жената възниква от социалистическото женско движение и борбите за политическо и социално равноправие. На международна женска конференция в Kopenhagen Clara Zetkin предлага през 1910 г. ежегодно провеждан ден за действия. Първите подобни прояви се състоят през 1911 г., наред с други места, в Deutschland, Österreich-Ungarn, Dänemark и der Schweiz. Сред тогавашните искания са избирателното право на жените, достъпът до публични длъжности и образование, както и по-добри условия на труд. 8 март се утвърждава като постоянна дата едва по-късно. От Международната година на жената през 1975 г. този ден е отбелязван и от Обединените нации.

Isala Van Diest изучава медицина в Bern, тъй като този образователен път първоначално е недостъпен за нея в Белгия. След завръщането си тя трябва да изпълни допълнителни условия, преди да бъде допусната до лекарската професия. Работи в Brüssel и лекува, наред с други, жени, които поради социалното си положение имат ограничен достъп до медицинска помощ. Освен това се ангажира с белгийското движение за правата на жените.

Marie Popelin защитава докторска дисертация по право през 1888 г. в Université libre de Bruxelles. Заявлението ѝ за допускане до адвокатската професия обаче е отхвърлено. Съдилищата потвърждават това решение, като се позовават на тогавашното обществено и правно положение на жените. Случаят, станал известен като „случаят Попелин“, показва, че завършеното висше образование все още не осигурява на жените равноправен достъп до професията. Впоследствие Popelin е сред движещите сили при основаването на белгийската лига за правата на жените. Едва след смъртта ѝ жените в Белгия получават достъп до адвокатската професия.

Връзката между двете биографии и годишнината по този начин насочва към конкретни пречки, срещу които се обявява ранното женско движение: изключването от висшето образование, регулираните професии и общественото участие. В същото време изборът на темата напомня, че политическите права и професионалното равноправие в Белгия са отстоявани постепенно и в различни моменти.