КРМ БНЦ

През пролетта на 1940 г. Wehrmacht разгроми френските и британските войски във Франция в рамките на няколко седмици. След оставката на министър-председателя Paul Reynaud маршал Philippe Pétain пое управлението и обяви, че ще поиска примирие. То доведе до германската окупация на големи части от Франция; в неокупирания юг възникна авторитарният режим във Vichy, който сътрудничеше с Deutsches Reich.

Charles de Gaulle беше професионален офицер и преди войната се застъпваше за по-широкото използване на подвижни танкови съединения. По време на военната кампания той беше произведен в чин бригаден генерал и за кратко беше държавен секретар в Министерството на отбраната. Тъй като отхвърляше примирието, той замина за Великобритания. В своето радиообръщение той изрази становището, че поражението на френските армии все още не решава изхода от войната. Франция можеше да се опре на колониалната си империя, на британския съюз и на икономическите ресурси на други съюзници. Той призова войници, квалифицирани работници и специалисти по въоръженията да се присъединят към него.

Непосредственият обхват на обръщението беше ограничен. От предаването не е запазен звукозапис и вероятно сравнително малко хора са го чули пряко. Едва по-късно то се превърна в символ на продължаването на борбата. Съпротивата действително възникна от различни групи в окупираната и неокупираната част на Франция, както и от ръководените от de Gaulle сили на „Свободна Франция“. Тези течения бяха обединени политически и военно едва постепенно.

De Gaulle се превърна в политически представител на сражаваща се Франция и след освобождението застана начело на временното правителство. По-късно като първи президент на Петата република той оказа решаващо влияние върху нейните институции и външната политика.

Годишнината беше подходящ повод за държавна възпоменателна монета, тъй като в историческата памет на Франция обръщението се възприема като противоположност на капитулацията и колаборацията. От 2006 г. 18 юни е и национален ден за възпоменание във Франция, който напомня за историческия призив и за отказа поражението да бъде прието като окончателно.