Словакия · 10 години ИПС

Икономическият и паричен съюз възниква поетапно от европейското сътрудничество във валутната политика. След края на системата на фиксирани валутни курсове от Bretton Woods държавите от Европейската общност се опитват да ограничат силните колебания на курсовете между своите валути. От това най-напред възникват Европейският валутен курсов съюз, а през 1979 г. и Европейската валутна система. Нейната разчетна единица ECU е валутна кошница, съставена от няколко европейски валути, но не и общо платежно средство в брой.

Политическата и правната рамка на паричния съюз е определена с Договора от Maastricht. Преходът се осъществява на три етапа: първоначално се засилват движението на капитали и сътрудничеството в икономическата политика, след това се координират по-тясно националните централни банки и накрая се уеднаквяват валутните курсове и паричната политика. За участие държавите трябва да изпълнят критериите за конвергенция. Те се отнасят до ценовата стабилност, публичната задлъжнялост и бюджетния дефицит, дългосрочните лихвени проценти, както и стабилността на валутния курс.

В началото единадесет държави участват в последния етап. Валутните им курсове са фиксирани неотменимо, а отговорността за общата парична политика преминава към Евросистемата, съставена от Европейската централна банка и националните централни банки. Първоначално новата валута служи предимно за безналични плащания, счетоводство и финансовите пазари. Банкнотите и монетите влизат в обращение едва през 2002 г.; дотогава досегашните валути остават в употреба като национални подразделения. Гърция се присъединява към паричния съюз през 2001 г.

С общата валута се цели отпадането на валутните рискове и разходите за обмяна на валута на европейския вътрешен пазар. Същевременно тя свързва трайно участващите държави чрез обща парична политика, докато финансовата и бюджетната политика остават до голяма степен в национална компетентност.

За издаването на монетата мотивът е избран чрез публично онлайн гласуване. Координираното издаване показва, че еврото, от една страна, се сече и издава от отделните държави, а от друга — се основава на общи правила и институции. Различните езикови версии върху монетите отразяват тази връзка между националната компетентност и общия паричен ред.