2 евро Брилянт/BU

След възстановяването на държавната независимост през 1990 г. Литва остана технически тясно свързана с енергийната система на бившия Съветски съюз. Заедно с Естония и Латвия страната беше част от така нареченото обединение BRELL, което свързваше електроенергийните мрежи на Беларус, Русия и трите балтийски държави. Така честотата на мрежата продължи да се регулира в рамките на система, доминирана от Русия. Тази техническа зависимост все повече се възприемаше и като риск за сигурността.

Допълнителни предизвикателства възникнаха във връзка със спирането на АЕЦ Ignalina. Двата ѝ реактора от съветски тип бяха изведени от експлоатация през 2004 и 2009 г.; Литва се беше ангажирала с това във връзка с присъединяването си към Европейския съюз. След това страната стана в по-голяма степен зависима от внос на енергия. За диверсифициране на доставките през 2014 г. в пристанището на Klaipėda започна работа плаващ терминал за втечнен природен газ. Той носи името „Independence“ и даде възможност за доставки на газ от световния пазар, вместо изключително по руски газопроводи.

Паралелно с това бяха изградени нови електроенергийни връзки. Далекопроводът NordBalt към Швеция и LitPol Link към Полша свързаха Литва по-тясно съответно със северния и континенталния европейски електроенергиен пазар. След руското нападение срещу Украйна през 2022 г. балтийските държави ускориха отказа си от руски енергийни доставки.

Централната техническа стъпка беше предприета през февруари 2025 г.: Естония, Латвия и Литва отделиха мрежите си от руско-беларуския енергиен съюз и ги синхронизираха с континенталната европейска електроенергийна мрежа. Оттогава честотата на мрежата се регулира съвместно с европейските партньори. За това в продължение на години бяха необходими разширяване на електропроводите, подстанциите, системите за регулиране и резервните мощности, както и тясна координация между трите балтийски държави, Полша и Европейския съюз.

Емитирането на монетата е свързано със завършването на дългосрочен инфраструктурен и интеграционен проект. Поводът свързва сигурността на енергийните доставки с политическата западна ориентация на Литва и по-тясното включване на страната в европейските мрежи.