КРМ БНЦ

Sēlija, наричана на немски също Selonien, се намира в югоизточната част на Lettland, южно от Düna, и граничи с Litauen. Регионът няма непрекъснати, точно установени административни граници. Той се определя по-скоро от общи исторически, езикови и културни традиции. Към него спадат територии около места като Ilūkste, Viesīte и Aknīste; за исторически център се смята Sēlpils на Düna.

Името произлиза от Selen, балтийско племе, заселило територията през Средновековието. Езикът им постепенно изчезнал, но оставил следи в имената на местности и в местните диалекти. През XIII век в хода на кръстоносните походи в Прибалтика заселената територия попаднала под властта на Schwertbrüderorden и Bistum Riga. По-късно по-големи части принадлежали към херцогство Kurland und Semgallen, а местоположението на Düna и променящите се граници между владенията оказали влияние върху регионалното развитие.

Дълго време Sēlija често била разглеждана като част от Zemgale, историческата област Semgallen. След възстановяването на независимостта на Lettland съзнанието за самостоятелна селонска идентичност излязло по-силно на преден план. Законът на Lettland за историческите земи изрично признава Sēlija наред с Kurzeme, Latgale, Vidzeme и Zemgale като отделна историческа земя. Това деление служи за защита на регионалната култура и идентичност, а не за създаване на допълнителни административни единици.

Регионалният герб изобразява сребърен елен на червен фон. Той принадлежи към системата от хералдически знаци, чрез които Lettland разграничава историческите си земи. Издаването на монетата не е свързано с отделен юбилей или историческо събитие. То по-скоро завършва поредица от латвийски възпоменателни монети от 2 евро, посветени на историческите и културните региони на страната. Sēlija получила собствен мотив върху монета едва по-късно, тъй като официалното ѝ признаване и хералдическото ѝ обособяване спрямо Zemgale са от по-ново време.