Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 573 2025
Блистер
Пруф
Блистер Пруф
Германия · 35 години германско единство (серия: Einigkeit und Recht und Freiheit, 1-во издание)
Тираж19 000
Емисионна цена46,95 €
Дата на емисия25.09.2025 г.
ОпаковкаБлистер
Надпис на гуртаEINIGKEIT UND RECHT UND FREIHEIT + федерален орел
Пазарна цена55,50 €
Варианти
1Германия, A · A · Монетен знак A · Пруф · Блистер · Тираж 19 000
Към повода за емисията
Монетата отбелязва 35 години германско единство. Мотивът показва надписите „Ние сме един народ“ и „35 години германско единство“ като разместени един спрямо друг текстови блокове, свързани чрез увеличено „D“. Композицията символизира някогашното разделение на Германия и обединението на източногерманското и западногерманското население; прекъснатите линии същевременно напомнят за падането на Берлинската стена.
Мотивът
Националната страна показва типографска композиция: по протежение на леко изместена наляво надлъжна ос от лявата страна са разположени едно под друго, подравнени по десния край, думите от надписа „Ние сме един народ“, а от дясната страна — едно под друго, подравнени по левия край, думите от надписа „35 години германско единство“. Двата текстови блока са леко разместени един спрямо друг по надлъжната ос и всеки от тях е ограничен отгоре и отдолу с хоризонтална линия. Двата надписа са свързани в средата чрез леко уголемена буква „D“.
Разместените текстови блокове символизират факта, че Германия е била разделена, докато свързващата буква „D“, присъстваща в надписа и в двата блока, показва, че източногерманското и западногерманското население отново са обединени вече 35 години. Въпреки привидно простата композиция на мотива тя поражда разнообразни асоциации и например чрез прекъснатите линии напомня за падането на Берлинската стена.
В горната половина на вътрешния пръстен на монетата се намират инициалите на художника Thomas Serres („TS“) от Hattingen, а под тях — знакът на съответния монетен двор („A“, „D“, „F“, „G“ или „J“). В долната половина на вътрешния пръстен на монетата са изобразени годината на емитиране „2025“, а над нея — обозначението на държавата „D“ за държавата емитент Германия.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Разместените текстови блокове символизират факта, че Германия е била разделена, докато свързващата буква „D“, присъстваща в надписа и в двата блока, показва, че източногерманското и западногерманското население отново са обединени вече 35 години. Въпреки привидно простата композиция на мотива тя поражда разнообразни асоциации и например чрез прекъснатите линии напомня за падането на Берлинската стена.
В горната половина на вътрешния пръстен на монетата се намират инициалите на художника Thomas Serres („TS“) от Hattingen, а под тях — знакът на съответния монетен двор („A“, „D“, „F“, „G“ или „J“). В долната половина на вътрешния пръстен на монетата са изобразени годината на емитиране „2025“, а над нея — обозначението на държавата „D“ за държавата емитент Германия.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Разделянето на Германия се дължи на последиците от Втората световна война и на започващия конфликт между Изтока и Запада. През 1949 г. на запад възниква Bundesrepublik Deutschland, а на изток – Deutsche Demokratische Republik. Двете държави принадлежаха към различни политически, икономически и военни съюзни системи. Съществуващите от 1961 г. Berliner Mauer и вътрешногерманската граница силно ограничават свободата на движение между Изтока и Запада.
През есента на 1989 г. ръководството на DDR беше подложено на натиск от движението за напускане на страната и нарастващите протести. На понеделнишките демонстрации и други митинги гражданите настояваха за политическо участие, свободни избори, както и за свобода на пътуване и на изразяване. Призивът „Ние сме народът“ изразяваше разбирането на демонстрантите, че самите те са носители на държавния суверенитет, и отхвърляше претенцията за единствено представителство на управляващата Sozialistischen Einheitspartei Deutschlands. Протестите до голяма степен останаха мирни и поради това са известни като Мирната революция.
След отварянето на Berliner Mauer на 9 ноември 1989 г. държавното обединение зае по-централно място. В този контекст се разпространи измененото мото „Ние сме един народ“. То вече не означаваше само демократични права в рамките на DDR, а и желанието на много хора за обща германска държава. Същевременно обаче съществуваха различни представи относно темпото и формата на процеса на обединение.
Първите свободни избори за Volkskammer на DDR през март 1990 г. създадоха парламентарната основа за по-нататъшните преговори. Последваха икономическият, паричният и социалният съюз, Einigungsvertrag между двете германски държави и Zwei-plus-Vier-Vertrag с четирите бивши окупационни сили. На 3 октомври 1990 г. DDR се присъедини към действието на Grundgesetz; нейните провинции станаха част от Bundesrepublik Deutschland.
Изборът на това възпоменателно събитие се свързва както с държавна годишнина, така и с политическия език на протестното движение. Използваното мото препраща към прехода от искания за демократично самоопределение към държавно обединение.
През есента на 1989 г. ръководството на DDR беше подложено на натиск от движението за напускане на страната и нарастващите протести. На понеделнишките демонстрации и други митинги гражданите настояваха за политическо участие, свободни избори, както и за свобода на пътуване и на изразяване. Призивът „Ние сме народът“ изразяваше разбирането на демонстрантите, че самите те са носители на държавния суверенитет, и отхвърляше претенцията за единствено представителство на управляващата Sozialistischen Einheitspartei Deutschlands. Протестите до голяма степен останаха мирни и поради това са известни като Мирната революция.
След отварянето на Berliner Mauer на 9 ноември 1989 г. държавното обединение зае по-централно място. В този контекст се разпространи измененото мото „Ние сме един народ“. То вече не означаваше само демократични права в рамките на DDR, а и желанието на много хора за обща германска държава. Същевременно обаче съществуваха различни представи относно темпото и формата на процеса на обединение.
Първите свободни избори за Volkskammer на DDR през март 1990 г. създадоха парламентарната основа за по-нататъшните преговори. Последваха икономическият, паричният и социалният съюз, Einigungsvertrag между двете германски държави и Zwei-plus-Vier-Vertrag с четирите бивши окупационни сили. На 3 октомври 1990 г. DDR се присъедини към действието на Grundgesetz; нейните провинции станаха част от Bundesrepublik Deutschland.
Изборът на това възпоменателно събитие се свързва както с държавна годишнина, така и с политическия език на протестното движение. Използваното мото препраща към прехода от искания за демократично самоопределение към държавно обединение.