КРМ БНЦ

В латвийското културно пространство украсата е известна под названието *puzuris*, а в множествено число – *puzuri*. Думата „Himmeli“ произлиза от северния езиков ареал и днес широко се използва като общо название за подобни изделия от слама. Сходни форми са разпространени предимно в Северна и Източна Европа, но се различават в отделните региони по конструкция, наименование и обичай.

Puzuri са част от селската празнична култура на Латвия. Изработвали се от изсушена зърнена слама или тръстика и се окачвали на тавана на помещението. Под въздействието на въздушните течения те се въртели бавно, така че видът им и хвърляната от тях сянка непрекъснато се променяли. Освен отделни основни тела се създавали и по-големи изделия, съставени от няколко геометрични елемента. Изработката им изисквала стръкове с еднаква дължина, свързани с конци в стабилна конструкция.

Обичаят е свързан с латвийския годишен цикъл. В празненствата по случай зимното слънцестоене и Коледа се преплитат християнски традиции с по-стари селски обичаи. Използваната слама същевременно представлявала връзка с отминалата реколта. Поради това puzuri се възприемали не само като украса на помещението, но и се свързвали с представи за плодородие, защита, ред и продължаване на годината. Тези тълкувания обаче не били еднакви навсякъде и не били строго установени. Украсите от слама можели да се използват и при други семейни и сезонни празници.

Монетата не е посветена нито на отделна личност, нито на конкретно историческо събитие. В центъра на вниманието е по-скоро занаятчийска и нематериална традиция. Мотивът съчетава предадени през поколенията празнични обичаи с геометричния език на формите в латвийското народно изкуство. Изборът позволява на Латвия да представи върху разменна монета културно наследство, което не е свързано с паметник или политически юбилей, а продължава да съществува чрез повторното си изработване и предаване.