Блистер БН

Сан Марино няма единен конституционен акт в съвременния смисъл. Неговият конституционен ред се основава на няколко правни източника, сред които Статутите от 1600 г., обичайното право и последващи закони. Приетата през 1974 г. от Великия и Общия съвет, парламента на републиката, декларация допълва този исторически ред със систематизиран каталог на основните права и принципите на държавното право. Тя урежда, наред с другото, равенството, личната свобода, политическите и социалните права, както и обвързването на държавните органи със закона.

Така малката държава получава съвременна конституционноправна рамка, без да заменя традиционния си институционен ред с изцяло нова конституция. Реформата от 2002 г. укрепва значението на декларацията и конституционния контрол. За това отговаря Collegio Garante della Costituzionalità delle Norme, което може да проверява законите за съответствието им с основополагащите норми.

Palazzo Pubblico се намира на Piazza della Libertà в столицата Сан Марино. Днешната сграда е построена в края на XIX век по планове на римския архитект Francesco Azzurri и заменя по-стара общинска административна сграда. В нея се помещават основни държавни институции, сред които Великият и Общият съвет. Освен това тя служи на Capitani Reggenti, двамата държавни глави, избирани за срок от шест месеца, като официална резиденция и място за официални церемонии.

Статуята на свободата на площада не е свързана със съименната статуя в Ню Йорк. Изработената от карарски мрамор фигура е дело на скулптора Stefano Galletti и е дарена на Сан Марино през XIX век от Otilia Heyroth Wagener. Короната ѝ изобразява трите кули, които се появяват и в държавния герб и символизират крепостите Guaita, Cesta и Montale.

Изборът на тези символи свързва годишнината с държавния ред на Сан Марино: сградата на парламента и правителството насочва към институциите, фигурата на свободата — към републиканското самосъзнание, а декларацията — към правната му защита.