2 евро Пруф

Икономическият и паричен съюз се формира поетапно въз основа на европейската икономическа и парична политика. Негова основа беше Договорът от Маастрихт, който определи правилата за преминаване към единна валута. Те включваха изисквания за ценова стабилност, публични финанси, валутни курсове и дългосрочни лихвени проценти. Едновременно с това бяха създадени институционални предпоставки, по-специално Европейската система на централните банки и Европейската централна банка (ЕЦБ).

С началото на третия етап на паричния съюз валутните курсове на участващите национални валути бяха фиксирани необратимо. Първоначално еврото служеше като счетоводна, банкова и разчетна валута; банкнотите и монетите влязоха в обращение едва през 2002 г. Дотогава хората в ежедневието продължаваха да плащат например с германски марки, франкове или лири. Паричната политика за еврозоната обаче вече беше прехвърлена към ЕЦБ. Националните централни банки продължиха да съществуват и оттогава участват в Евросистемата при прилагането на тази политика.

Първоначално единадесет държави — членки на Европейския съюз, участваха в единната валута. Гърция се присъедини преди въвеждането на парите в брой. По-късно последваха и други държави; с присъединяването на Словакия еврозоната включваше 16 държави през годината на емитиране на монетата. Не всички членове на Европейския съюз въведоха еврото. Поради това паричният съюз трябва да се разграничава от по-широката политическа и икономическа рамка на Европейския съюз.

Съвместната емисия направи общата отговорност на участващите държави видима и в нумизматично отношение: въпреки различните национални надписи всички използваха един и същ основен мотив. Гражданите и жителите на Европейския съюз можеха да изберат мотива чрез онлайн гласуване. Така беше избрана процедура, която включи пряко обществеността в създаването на дизайна.

Годишнината беше подходящ повод за монета за обращение, тъй като еврото не е само парично средство в брой, а бележи институционална промяна: националните парични политики бяха заменени от обща парична политика, докато бюджетната и икономическата политика до голяма степен останаха в националната компетентност. Това напрежение и днес е част от устройството на Икономическия и паричен съюз.