КРМ БНЦ

Wilhelm II. произхожда от династията Oranien-Nassau. Преди възкачването си на престола служи в британската армия, участва в сраженията срещу Наполеон на Иберийския полуостров и през 1815 г. командва нидерландски войски при Waterloo. След абдикацията на баща си Wilhelm I. през 1840 г. той става крал на Нидерландия и едновременно велик херцог на Люксембург.

Тази връзка се основава на разпоредбите на Виенския конгрес от 1815 г. Люксембург е издигнат в ранг на велико херцогство и предаден на нидерландския крал в лична уния. Той обаче остава самостоятелна територия и принадлежи към Германския съюз. Още преди началото на управлението на Wilhelm историческият Люксембург е разделен в резултат на Белгийската революция: западната, предимно френскоговоряща част преминава към Белгия, докато намаленото по територия велико херцогство остава свързано с нидерландския крал.

По време на управлението на Wilhelm настъпва важен етап в развитието на конституционния ред. През 1841 г. Люксембург получава първата си самостоятелна конституция. Под впечатлението от европейските революции през 1848 г. следва по-либерален ред с по-силно народно представителство и ограничени правомощия на монарха. И в Нидерландия Wilhelm одобрява всеобхватна конституционна реформа, чрез която страната се развива по-силно като парламентарна монархия.

Изобразената върху монетата конна фигура се намира на централния площад пред кметството на град Люксембург. Площадът официално носи името Place Guillaume II и в местната употреба е наричан „Knuedler“. Издигнатият през XIX век паметник напомня за Wilhelm като владетел на страната и за тогавашното преустройство на люксембургската държава.

Годишнината дава повод на Люксембург да се обърне към този период от историята на своята монархия и конституционното развитие. Връзката между историческия владетел и днешния велик херцог същевременно подчертава династичната приемственост на държавния глава, макар личната уния с Нидерландия да приключва след смъртта на Wilhelm III. през 1890 г.