Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 503 2023
Монета от 2 евро
Нециркулирала/BU
2 евро Брилянт/BU
Малта · 550-годишнина от рождението на Nikolaus Kopernikus
Тираж5 000
Дата на емисия14.09.2023 г.
Надпис на гурта2 ✠✠ × 6, abwechselnd aufrecht/verkehrt
Пазарна цена28,90 €
Към повода за емисията
Възпоменателната монета отбелязва 550-годишнината от рождението на Nikolaus Kopernikus. Мотивът го изобразява в профил пред стилизирано изображение на неговия хелиоцентричен светоглед, както и надписа „NICOLAUS COPERNICUS 1473-1543“ и подписа на дизайнерката на монетата Daniela Fusco.
Мотивът
На монетата е изобразен Kopernikus в профил, пред стилизирано изображение на неговия хелиоцентричен модел на Вселената. В горната лява част е изписано „NICOLAUS COPERNICUS 1473-1543“, а в долната лява част са изписани името на държавата емитент „MALTA“ и годината на емисия „2023“. Също така в долната част се намира подписът на дизайнерката на монетата Daniela Fusco „FUSCO“.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Nikolaus Kopernikus е роден в Thorn, днешния Toruń в Полша. По това време градът принадлежал към Кралска Прусия в състава на Кралство Полша. Той учил, наред с други места, в Краков, както и в няколко италиански университета. Освен с астрономия и математика се занимавал с канонично право и медицина. По-късно бил каноник в пруското княз-епископство Ermland и изпълнявал там църковни, икономически и административни задачи. Голяма част от живота си прекарал във Frauenburg, днешния Frombork.
По негово време в европейската астрономия господствала геоцентричната система, основана на антични представи. Според нея Земята се намирала в центъра, а Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди обикаляли около нея. За да обяснят наблюдаваните движения на планетите, астрономите използвали сложна система от кръгови орбити и допълнителни спомагателни окръжности.
Kopernikus противопоставил на това математически разработен хелиоцентричен модел. В него Земята обикаля около Слънцето веднъж годишно и същевременно се завърта около оста си всекидневно. Така привидното ежедневно движение на небесните тела можело да бъде обяснено като последица от въртенето на Земята. Временното привидно обратно движение на планетите също станало разбираемо като перспективен ефект, породен от различните орбитални движения на Земята и планетите.
Kopernikus публикувал своите възгледи в основния си труд „De revolutionibus orbium coelestium“, който бил отпечатан едва към края на живота му. Неговият модел все още не съответствал на съвременната астрономия: Kopernikus се придържал към равномерни кръгови движения и продължавал да използва спомагателни окръжности. По-късно Johannes Kepler ги заменил с елиптични орбити; наблюденията на Galileo Galilei и физиката на Isaac Newton допринесли за по-нататъшното обосноваване на новия светоглед.
Коперниканското учение трайно променило мястото на Земята в астрономическото мислене и се превърнало в отправна точка на ранномодерната наука. Затова юбилеят от рождението представлявал разбираем в цяла Европа повод за възпоменание. От повода за монетата не се вижда особена пряка връзка на Kopernikus с Малта.
По негово време в европейската астрономия господствала геоцентричната система, основана на антични представи. Според нея Земята се намирала в центъра, а Слънцето, Луната, планетите и неподвижните звезди обикаляли около нея. За да обяснят наблюдаваните движения на планетите, астрономите използвали сложна система от кръгови орбити и допълнителни спомагателни окръжности.
Kopernikus противопоставил на това математически разработен хелиоцентричен модел. В него Земята обикаля около Слънцето веднъж годишно и същевременно се завърта около оста си всекидневно. Така привидното ежедневно движение на небесните тела можело да бъде обяснено като последица от въртенето на Земята. Временното привидно обратно движение на планетите също станало разбираемо като перспективен ефект, породен от различните орбитални движения на Земята и планетите.
Kopernikus публикувал своите възгледи в основния си труд „De revolutionibus orbium coelestium“, който бил отпечатан едва към края на живота му. Неговият модел все още не съответствал на съвременната астрономия: Kopernikus се придържал към равномерни кръгови движения и продължавал да използва спомагателни окръжности. По-късно Johannes Kepler ги заменил с елиптични орбити; наблюденията на Galileo Galilei и физиката на Isaac Newton допринесли за по-нататъшното обосноваване на новия светоглед.
Коперниканското учение трайно променило мястото на Земята в астрономическото мислене и се превърнало в отправна точка на ранномодерната наука. Затова юбилеят от рождението представлявал разбираем в цяла Европа повод за възпоменание. От повода за монетата не се вижда особена пряка връзка на Kopernikus с Малта.