Сан Марино · 200-годишнина от рождението на Giuseppe Garibaldi

Giuseppe Garibaldi е военен предводител и политик на Risorgimento, движението за държавното обединение на Италия. Първоначално работил като моряк, Garibaldi се присъединява към републиканското движение на Giuseppe Mazzini. След неуспешен опит за въстание заминава в изгнание в Южна Америка. Там участва във военни конфликти в Бразилия и Уругвай и придобива опит в ръководенето на доброволчески формирования. По-късно, заедно със своите привърженици, наричани червеноризци, той се превръща в широко известна фигура на италианското обединително движение.

По време на революциите от 1848 и 1849 г. Garibaldi се сражава за краткотрайната Римска република. Тя възниква, след като папа Pius IX бяга от Рим и светската власт на папата е премахната. Френски войски обаче отвоюват Рим. След това Garibaldi се оттегля със своите доброволци и, бягайки от австрийски формирования, достига до Сан Марино. През лятото на 1849 г. републиката предоставя убежище на него и неговите спътници. Част от войската му е обезоръжена и разпусната там; Garibaldi продължава бягството си. Съпругата му Anita, която го придружава, умира няколко дни по-късно край Равена.

Най-известното начинание на Garibaldi е „Походът на хилядата“ от 1860 г. Доброволческа войска дебаркира в Сицилия и впоследствие поставя под свой контрол големи части от Кралството на двете Сицилии. Garibaldi предава завладените територии на крал Viktor Emanuel II. По този начин той допринася за създаването на Кралство Италия през следващата година, въпреки че самият той поддържа републикански възгледи. Рим става част от италианската държава едва по-късно.

Изборът на Garibaldi от Сан Марино следователно не се обяснява единствено с кръглата годишнина от рождението му. Той едновременно с това напомня за непосредствената връзка между революционера и малката република. Предоставеното му през 1849 г. убежище е част от сан-маринската памет за собствената традиция на страната като убежище за политически преследвани лица.