Литва · Berg der Kreuze

Дата на емисия4.11.2020 г.

Общ тираж500 000

Максимум за ЕС500 000

Емисии2

Надпис на гуртаLAISVĖ ★ VIENYBĖ ★ GEROVĖ ★

НадписLIETUVA / 2020 / KRYŽIŲ KALNAS / RJL

ДизайнерRytas Jonas Belevičius

Монетен дворUAB Lietuvos monetų kalykla, Vilnius (Lithuania)

Към повода за емисията

Възпоменателната монета е посветена на културното наследство на ЮНЕСКО Kryžių kalnas (Планината на кръстовете). Мотивът изобразява фрагменти от дървени и ковани кръстове като символи на литовското кръстопроизводство и литовската народна култура. Изработването на кръстове и кръстовата символика на Литва са включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на ЮНЕСКО.

Мотивът

Мотивът на монетата изобразява Хълма на кръстовете: фрагменти от дървени и ковани кръстове, символизиращи литовското кръстоделие и литовската народна култура. Кръстоделието и кръстовата символика на Литва са включени в представителния списък на ЮНЕСКО на нематериалното културно наследство на човечеството. В горната част на вътрешното поле на монетата са изписани „LIETUVA“ (Литва) и годината на емитиране „2020“, а в долната част – „KRYŽIŲ KALNAS“ (Хълмът на кръстовете) и знакът на литовския монетен двор. Дизайнът на монетата е дело на Rytas Jonas Belevičius.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на знамето на Европейския съюз.

Предистория на темата

Хълмът на кръстовете се намира край Šiauliai в северната част на Litauen. Това не е естествена планина, а малък хълм, на който вярващите в продължение на поколения са поставяли кръстове, разпятия, броеници и други знаци на религиозна почит. Точното начало на тази традиция не е изяснено еднозначно. Често тя се свързва с възпоменаването на загиналите и изчезналите по време на въстанията срещу руското господство през XIX век. По-късно се появили кръстове в знак на благодарност за сбъднати молитви, в памет на близки или като израз на лични молби.

По време на съветското управление мястото се превърнало в символ на религиозно и национално самоутвърждаване. Държавните органи многократно премахвали кръстовете и разчиствали терена. Въпреки това хората отново и отново поставяли там нови кръстове. Тази практика съчетавала католическата вяра, дълбоко вкоренена в Litauen, със съпротивата срещу наложената от държавата враждебност към религията и срещу ограничаването на литовската идентичност.

След възстановяването на независимостта на Litauen хълмът отново се превърнал в свободно достъпно място за поклонение. Папа Johannes Paul II. го посетил през 1993 и отслужил там богослужение. Оттогава и поклонници и посетители от други страни носят кръстове, така че броят им постоянно се променя.

Признаването от UNESCO се отнася, строго погледнато, не до хълма като материално световно наследство, а до поддържаната в Litauen традиция на кръстоделството. Към нея спадат наред с кръстовете и оброчни стълбове, малки параклиси и богато украсени дървени стълбове. Тяхното оформление съчетава християнски знаци с традиционни растителни, слънчеви и геометрични мотиви. Знанията се предават от дърворезбари и ковачи.

Така изборът на монетата свързва конкретно място на паметта с жива занаятчийска и религиозна практика. Същевременно той насочва към преживяванията на чуждо господство, преследване и възстановена държавна независимост.