Германия · 50 години от коленопреклонението във Варшава

Вили Брандт е федерален канцлер от 1969 г. и със своята източна политика се стреми към сближаване с държавите от Централна и Източна Европа. Преди това политикът от SPD живее в изгнание по време на националсоциалистическото управление. След войната той е, наред с друго, управляващ кмет на Западен Берлин и федерален външен министър. Политиката му трябва да направи политически по-управляеми последиците от разделението на Германия и да уреди наново отношенията с източните съседи.

Посещението на Брандт във Варшава на 7 декември 1970 г. е посветено преди всичко на подписването на Варшавския договор. С него Федерална република Германия и Полската народна република се задължават да се въздържат от насилие и потвърждават съществуващата граница по Одер и Ниса. Договорът е спорен във вътрешнополитически план, но създава основа за по-нататъшното сближаване между двете държави.

Паметникът, пред който Брандт полага венец, е издигнат през 1948 г. по проект на скулптора Nathan Rapoport. Той напомня за еврейската съпротива срещу германските окупатори. В ограденото Варшавско гето стотици хиляди евреи са натъпкани при катастрофални условия. След като през 1942 г. започват масовите депортации към лагера на смъртта Треблинка, през пролетта на 1943 г. еврейски съпротивителни групи оказват въоръжена съпротива срещу окончателното ликвидиране на гетото. Германските части потушават въстанието, систематично разрушават квартала и убиват или депортират останалите му жители.

Коленичването на Брандт не е предварително обявено. Безмълвният жест първоначално е възприет по различен начин, но впоследствие се превръща в устойчив образ на следвоенната история на Германия. Той свързва признаването на германската отговорност за националсоциалистическите престъпления с политическия стремеж към разбирателство с Полша. През 1971 г. Брандт получава Нобеловата награда за мир, по-специално за своята политика на разрядка.

Поради това изданието по повод годишнината не пресъздава само личен жест. То едновременно напомня за Холокоста, еврейската съпротива и трудния процес на германско-полското помирение. Така поводът служи и като указание за ролята, която публичното възпоменание може да играе в отношенията между европейските държави.