Сан Марино · 500-годишнина от смъртта на Pinturicchio

Pinturicchio е прозвището на Bernardino di Betto, роден около 1454 г. в Перуджа. Името може условно да се разбира като „малък художник“. Той принадлежи към умбрийската живопис от Ренесанса и работи предимно като художник на фрески. В Рим участва в украсата на Сикстинската капела, вероятно в обкръжението на Perugino. По-късно във Ватикана оформя няколко помещения за папа Alexander VI., известни днес като апартаментите Borgia. Сред другите му произведения са фреските в библиотеката Piccolomini в катедралата на Сиена. Pinturicchio умира там през 1513 г.

Избраната фреска се намира в капелата Baglioni на църквата Santa Maria Maggiore в Спело, град в Умбрия. Тя е част от живописен цикъл за Мария и детството на Христос, който Pinturicchio изпълнява около началото на 16. век по поръчка на Troilo Baglioni. Изображението свързва библейското действие с архитектура на площад, изградена според правилата на централната перспектива. Фигурите и сградите не са исторически реконструирани, а са пренесени в образния свят на италианския Ренесанс.

Сцената се основава на Евангелието според Лука. Дванадесетгодишният Jesus пътува с Maria и Josef до Йерусалим за празника Пасха. На връщане родителите му забелязват, че той липсва. След тридневно търсене го намират в храма, където слуша книжниците и разговаря с тях. Затова с традиционното обозначение „лекари“ не се имат предвид медици, а учители и тълкуватели на религиозния закон.

Не се открива пряка биографична връзка между Pinturicchio и Сан Марино. Изборът по-скоро е свързан с емисиите на монети на Сан Марино, посветени на художници и културни годишнини от италианското културно пространство. Годишнината от смъртта на Pinturicchio предоставя ясно датиран повод, а фреската едновременно с това е отделна творба, подходяща за възпроизвеждане и в малкия формат на монета.