Испания · 400 години Дон Кихот

Мигел де Сервантес Сааведра (1547–1616) е испански писател и войник. Участва в морската битка при Лепанто, по-късно е пленен от корсари и прекарва няколко години в Алжир. След завръщането си работи, наред с друго, като служител по снабдяването и събирач на данъци. Освен пиеси и кратки разкази той създава романа за Don Quijote. Първата му част излиза през 1605 г., а втората — през 1615 г.

Главният герой е обеднял провинциален благородник, наричан идальго. Поради задълбоченото четене на рицарски романи той все повече губи връзка с действителността и решава сам да се представя за странстващ рицар. Нарича себе си Don Quijote, определя селянката Dulcinea за своя идеализирана господарка и тръгва да странства из Испания със своя съсед Sancho Panza като оръженосец. При това той преосмисля обикновените хора, предмети и ситуации според моделите на рицарската литература.

Вятърните мелници се отнасят до епизод в началото на романа. Don Quijote ги взема за вражески великани и ги напада. Sancho Panza напразно се опитва да му обясни заблудата. Когато крилото на вятърна мелница поваля Don Quijote на земята, той обяснява случилото се с действията на магьосник. Сцената концентрира основен мотив на романа: противопоставянето между един светоглед, формиран от книгите, и познаваемата чрез опита действителност.

Сервантес пародира с произведението си разпространените по онова време рицарски романи. Същевременно то разглежда въпроси за идентичността, социалния ранг, истината и въздействието на разказите. Променящите се повествователни равнища и разискването на авторството и предаването на текста са част от неговата особена форма. Don Quijote и Sancho Panza се превръщат отвъд рамките на романа в утвърдени образи на европейската литература, театър и изобразително изкуство.

Изборът на този юбилей за испанска разменна монета по този начин се свързва с произведение на испаноезичната литература, чиито герои са лесно разпознаваеми дори без познаване на целия роман. Мотивът с вятърните мелници позволява съдържанието на книгата да бъде обобщено в една-единствена, ясно разпознаваема сцена.