Италия · 200-годишнина от рождението на Camillo Benso di Cavour

Camillo Benso произхождал от пиемонтско благородническо семейство. След кратка военна кариера като офицер той се занимавал със земеделие, икономическа политика и политическите процеси в Западна Европа. През 1847 г. заедно със свои съмишленици основал вестник „Il Risorgimento“. Името обозначавало едновременно и движението, което се стремило към политическо преустройство и в крайна сметка към обединение на италианските държави.

Cavour отстоявал умерено либерален курс. За разлика от републиканските националисти около Giuseppe Mazzini той не разчитал на революция, а на конституционна монархия под ръководството на Савойската династия. Като министър, а по-късно и като министър-председател на Кралство Сардиния-Пиемонт, той насърчавал развитието на железниците, търговията и промишлеността. Освен това се стремял да ограничи влиянието на Католическата църква върху държавата, без по принцип да поставя под съмнение религията.

Външната му политика имала за цел да постави италианския въпрос на европейския дневен ред. Поради това Сардиния-Пиемонт участвала в Кримската война, а след това и в мирните преговори в Париж. Cavour спечелил Франция под ръководството на Napoleon III като съюзник срещу Австрийската империя, която владеела големи части от Северна Италия. Войната от 1859 г. довела до присъединяването на Ломбардия към Сардиния-Пиемонт. След провеждането на референдуми към него се присъединили и други области от Централна Италия.

Отношенията с Giuseppe Garibaldi били белязани от сътрудничество и конфликти. Походът на Garibaldi довел през 1860 г. до разпадането на Кралството на двете Сицилии. Cavour искал да предотврати превръщането му в републиканско движение или във война срещу Папската държава и Франция. Поради това големи части от завладените територии били включени в Савойската монархия.

След провъзгласяването на Кралство Италия през 1861 г. Cavour станал неговият първи министър-председател. Той починал няколко месеца по-късно. Издаването на монетата съвпаднало с непосредствената подготовка за 150-годишнината от основаването на италианската държава и така едновременно напомняло за политическия архитект на монархическо-дипломатическото обединение на Италия.