Люксембург · Велики херцози Анри и Адолф

Великият херцог Adolphe първоначално е бил херцог на Nassau. През 1866 г., след Австро-пруската война, това херцогство е анексирано от Прусия, тъй като Adolphe е бил на страната на Австрия. Управлението му в Люксембург започва през 1890 г. след смъртта на нидерландския крал и люксембургския велик херцог Wilhelm III. Дотогава Нидерландия и Люксембург са били свързани чрез персонална уния: двете държави са имали един и същ монарх, но са останали юридически самостоятелни.

Персоналната уния приключва поради различията в правилата за наследяване. В Нидерландия Wilhelmina, дъщерята на Wilhelm III, можела да наследи престола. За Люксембург обаче важал Насауcкият наследствен договор, според който короната тогава преминавала към мъжки представител на дома Nassau. Така Adolphe станал велик херцог. С него започва съществуващата и до днес люксембургска управляваща линия на дома Nassau-Weilburg. По време на управлението си той до голяма степен оставя текущите държавни дела на люксембургските политически институции.

Henri е праправнук на Adolphe. Той наследява баща си, великия херцог Jean, на престола след абдикацията му през 2000 г. Люксембург е парламентарна монархия. Великият херцог е държавен глава, докато политическата отговорност е на избраната Камара на депутатите и правителството. Сред основните му задачи са представителството на държавата, както и определени от конституцията функции при съставянето на правителството и законодателния процес.

Съвместното изображение на двамата владетели свързва съвременната монархия с прехода от нидерландско-люксембургската персонална уния към самостоятелна люксембургска династия. Adolphe олицетворява династичното начало отново през 1890 г., а Henri — днешното продължение на тази линия. Съвпадането във времето на няколко лични и държавни годишнини е непосредственият повод двамата да бъдат представени един срещу друг върху една монета. Същевременно портретът на владетеля съответства на люксембургската традиция държавният глава да бъде изобразяван върху националните страни на евромонетите.