Комплект от циркулационни монети в състояние „Стемпелгланц“ „Мозайките на Пафос“

Икономическият и паричен съюз е резултат от продължил в продължение на десетилетия процес на европейска интеграция. След края на системата на фиксираните валутни курсове от Бретън Удс държавите от Европейската общност се опитват да ограничат силните колебания на обменните курсове между своите валути. Европейското обединение на валутните курсове е последвано през 1979 г. от Европейската парична система. Нейната разчетна единица ECU все още не е общоприето платежно средство, но институционално подготвя пътя към единна валута.

Правната основа на паричния съюз е създадена с Договора от Маастрихт, който влиза в сила през 1993 г. Той предвижда поетапен преход и определя така наречените критерии за конвергенция. Те включват изисквания за ценова стабилност, държавен дълг, бюджетен дефицит, дългосрочни лихвени проценти и стабилност на обменните курсове. С основаването на Европейската централна банка през 1998 г. отговорността за общата парична политика преминава към наднационална институция.

В началото в паричния съюз участват единадесет държави. Националните им обменни курсове са фиксирани необратимо; паричната политика и финансовите пазари занапред функционират на основата на еврото. Банкнотите и монетите обаче влизат в обращение едва през 2002 г. Дотогава новата валута се използва предимно при безкасови плащания, в държавните бюджети, на финансовите пазари и в счетоводството. Гърция се присъединява преди въвеждането на парите в брой. По-късно еврозоната постепенно е разширена с други държави членки.

Паричният съюз съчетава централизирано организирана парична политика с продължаваща предимно национална отговорност за финансовата и икономическата политика. От това произтичат правила за координиране на бюджетите, по-специално Пактът за стабилност и растеж. Единната валута трябва да премахне валутните рискове в рамките на валутната зона, да улесни трансграничното сравнение на цените и да допълни вътрешния пазар.

Поради това общото емитиране на монетата се отнася не само до платежно средство, но и до институционално преустройство на европейската парична политика. Умишлено опростената фигура, напомняща ранни изображения, символично вписва еврото в продължителното развитие на размяната, търговията и паричното дело. Единният мотив върху националните страни едновременно подчертава общностния характер на повода.