Хърватия · Marko Marulić

Дата на емисия15.10.2024 г.

Общ тираж200 000

Максимум за ЕС200 000

Емисии3

Надпис на гуртаO LIJEPA O DRAGA O SLATKA SLOBODO

НадписHR / 2024 / MARKO MARULIĆ

ДизайнерStjepan Divković

Монетен дворCroatian Mint, Svetonedeljska cesta 2, 10 431 Sveta Nedelja

Към повода за емисията

Монетата почита наследството на хърватския писател Marko Marulić по повод 500-годишнината от смъртта му. Мотивът изобразява неговия портрет и надписите „HR“, „2024“ и „MARKO MARULIĆ“. Marulić се счита за значим представител на европейския християнски хуманизъм и ренесансовата епика; основното му произведение „Judita“ е първата художествена епопея на хърватски език.

Мотивът

В чест на това важно събитие правителството на Република Хърватия обяви 2024 г. за година на „Marko Marulić“. Като централен мотив на националната страна на монетата е изобразен портретът на хърватския писател Marko Marulić (1450-1524). Marko Marulić (Marul) е роден през 1450 г. в Split и се смята за един от най-значимите представители на европейския християнски хуманизъм и на епическата поезия на Ренесанса. Литературните му произведения, написани предимно на латински език, включват лирика и проза. За литературни образци са му служили Библията, философията на отците на Църквата и класическата античност. За негово основно произведение се смята написаната на хърватски език епическа поема Judita. Това е първата художествена епическа поема на хърватски език, основана на поетиката на Vergil и на библейската епика. В своето творчество Marulić успява да слее хърватската, латинската и италианската литературна традиция и да създаде шедьовър. Тя е завършена през 1501 г. и публикувана за първи път двадесет години по-късно.

Ядрото на монетата е обрамчено по ръба с кода на държавата „HR“ (Хърватия), годината на емисията „2024“ и надписа „MARKO MARULIĆ“.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Marulić живее в Split, който по онова време принадлежи към управляваната от Venedig част на Далмация. Той произхожда от патрицианско семейство, получава хуманистическо образование и се занимава и със задачи в градската администрация. Културната среда на далматинските крайбрежни градове е формирана от обмена между италианската ренесансова култура, църковната ученост и местните езикови традиции. Същевременно разширяването на Османската империя застрашава далматинската вътрешност.

Наред с текстовете си на хърватски Marulić създава морално-богословски и религиозни съчинения за образована европейска публика. Сред тях са „Evangelistarium“ и „De institutione bene vivendi per exempla sanctorum“ — сборник от правила за живот, представени чрез библейски личности и светци. Тези произведения са печатани извън Далмация, преиздавани многократно и превеждани на различни европейски езици. Поради това приживе Marulić е известен преди всичко като автор на латински език. Латинският му епос „Davidias“ разглежда историята на библейския цар Давид.

„Judita“ разказва старозаветния сюжет за Юдит и Олоферн: обсаден град е спасен, след като Юдит прониква в лагера на вражеския военачалник и го убива. Marulić пренася действието в литературния и политическия опит на своето време. На фона на османските нападения текстът може да бъде разбран като призив към устойчивост и обща защита. Езикът му се основава на чакавския вариант на хърватския език, разпространен по далматинското крайбрежие.

В Хърватия Marulić често е наричан „баща на хърватската литература“. Това място се основава на съчетаването на европейския хуманизъм, библейските сюжети и хърватския книжовен език. Правителството обявява юбилейната година за „година на Marko-Marulić“. Така монетната емисия се вписва в държавна възпоменателна програма, която има за цел да подчертае ролята му за историята на хърватската литература и език.