Deutsch
English
Français
Español
Italiano
Nederlands
Português
Slovenčina
Hrvatski
Slovenščina
Lietuvių
Eesti
Български
CC 54 2009
Нумизматичен плик
Пруф
Нумизматично писмо с монета Пруф
Финландия · 10 години ИПС
Тираж5 000
Емисионна цена19,00 €
Дата на емисия1.01.2009 г.
ОпаковкаНумизматичен плик
Надпис на гуртаTALOUS- RAHALIITTO EMU
Тираж според източника: 5.000 PP
Към повода за емисията
Възпоменателната монета отбелязва десетгодишнината на Икономическия и паричен съюз, както и създаването на еврото на 1 януари 1999 г. Проектираният от G. Stamatopoulos мотив изобразява стилизирана човешка фигура, чиято лява ръка преминава в символа на еврото, допълнена от инициалите ΓΣ, названието на съответната държава, „1999-2009“ и акронима на Икономическия и паричен съюз на съответния език; външният пръстен е образуван от дванадесетте звезди на европейското знаме. Люксембургското издание допълнително показва портрета на великия херцог с ефект на накланяне.
Мотивът
На лицевата страна на монетата в центъра е изобразена стилизирана човешка фигура, чиято лява ръка е продължена от символа на еврото. Инициалите ΓΣ на художника са разположени под символа на еврото. Името на държавата емитент на съответния официален език или езици е изписано по горния край на изображението, а надписът 1999-2009 и преведеният на съответния официален език или езици акроним ИПС са разположени по долния край.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Икономическият и паричен съюз възниква поетапно от европейската икономическа интеграция. Обвързваща рамка му придава Договорът от Maastricht, който определя критерии за участие в общата валута. Те включват изисквания за ценова стабилност, дългосрочните лихвени проценти, валутния курс, както и за новото държавно задлъжняване и общата задлъжнялост. Тези условия трябва да гарантират, че в паричния съюз ще се присъединят икономики с достатъчно стабилни предпоставки.
С началото на третия етап на паричния съюз валутните курсове на участващите национални валути са фиксирани окончателно. Първоначално еврото съществува само като безналични пари: сметки, финансови пазари и безналични плащания вече могат да се водят в евро, докато в ежедневието продължават да се използват национални банкноти и монети. Евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение едва в началото на 2002 г. Предишните валути са извадени от платежното обращение след обикновено кратък преходен период.
С паричния съюз отговорността за паричната политика преминава от националните централни банки към Евросистемата. Тя се състои от Европейската централна банка и централните банки на държавите от еврозоната. Оттогава решенията за основните лихвени проценти и другите мерки на паричната политика се вземат съвместно. Финансовата и бюджетната политика обаче по принцип остават задача на отделните държави членки, но се координират чрез европейски правила. Така паричният съюз съчетава обща парична политика с държавни бюджети, за които продължават да отговарят националните власти.
В началото еврозоната включва единадесет държави. След това към нея се присъединяват други членове на ЕС; в началото на 2009 г. и Словакия въвежда еврото. Следователно към момента на емитирането на монетата еврозоната обхваща 16 държави. Не всички членове на Европейския съюз участват в общата валута.
Годишнината е подходящ повод за обща емисия на няколко държави, тъй като паричният съюз не е национална, а съвместно създадена институция. Изборът на мотива също е организиран на европейско равнище: гражданите и жителите на Европейския съюз могат да гласуват онлайн за няколко проекта. Единната изобразителна страна при едновременно национално обозначени емисии отразява конструкцията на самото евро.
С началото на третия етап на паричния съюз валутните курсове на участващите национални валути са фиксирани окончателно. Първоначално еврото съществува само като безналични пари: сметки, финансови пазари и безналични плащания вече могат да се водят в евро, докато в ежедневието продължават да се използват национални банкноти и монети. Евробанкнотите и евромонетите влизат в обращение едва в началото на 2002 г. Предишните валути са извадени от платежното обращение след обикновено кратък преходен период.
С паричния съюз отговорността за паричната политика преминава от националните централни банки към Евросистемата. Тя се състои от Европейската централна банка и централните банки на държавите от еврозоната. Оттогава решенията за основните лихвени проценти и другите мерки на паричната политика се вземат съвместно. Финансовата и бюджетната политика обаче по принцип остават задача на отделните държави членки, но се координират чрез европейски правила. Така паричният съюз съчетава обща парична политика с държавни бюджети, за които продължават да отговарят националните власти.
В началото еврозоната включва единадесет държави. След това към нея се присъединяват други членове на ЕС; в началото на 2009 г. и Словакия въвежда еврото. Следователно към момента на емитирането на монетата еврозоната обхваща 16 държави. Не всички членове на Европейския съюз участват в общата валута.
Годишнината е подходящ повод за обща емисия на няколко държави, тъй като паричният съюз не е национална, а съвместно създадена институция. Изборът на мотива също е организиран на европейско равнище: гражданите и жителите на Европейския съюз могат да гласуват онлайн за няколко проекта. Единната изобразителна страна при едновременно национално обозначени емисии отразява конструкцията на самото евро.