2 евро Брилянт/BU

Eesti Kirjameeste Selts възниква през 1872 г. в Tartu, който по това време принадлежи към Руската империя. Основаването му съвпада с периода на естонското национално пробуждане. Въпреки че естонският език се говори от мнозинството от населението и грамотността е широко разпространена, в администрацията, висшето образование и обществения културен живот дълго време преобладават немският и руският език. Затова естонски учени, духовници, учители и писатели се стремят да развият собствения си език като език на литературата и образованието.

Дружеството насърчава публикациите на естонски език, подкрепя автори и се занимава с въпроси на правописа и употребата на езика. Освен това неговите членове събират народни песни, разкази, езикови предания и други етнографски материали. Тези сбирки имат за цел да съхранят предаваното устно знание и същевременно да създадат основа за литературата, езиковите изследвания и историческото съзнание. Събранията и публикациите свързват разпръснатите из страната естонски интелектуалци.

Сред определящите личности е богословът, езиковед и етнограф Jakob Hurt, първият председател на дружеството. На него се приписва девизът, възпроизведен върху монетата. Hurt застъпва виждането, че един малоброен народ може да се съхрани чрез образование, културна дейност и духовна самостоятелност. По-късно различията в политическите и културните възгледи, наред с други между Hurt и публициста Carl Robert Jakobson, водят до вътрешни конфликти. Дейността на дружеството приключва през 1893 г. в условията на все по-рестриктивна имперска политика.

На монетата не е изобразена историческа личност. Книгата и перото по-скоро обобщено насочват към писането, публикуването и грижата за езика. Годишнината дава повод да се припомни една от ранните институции на организираната естонска културна дейност. Нейната дейност същевременно е пример за тясната връзка между езика, литературата и формирането на естонско национално съзнание през XIX век.