2 евро Брилянт/BU

Възникването на латвийската държава е свързано с разпадането на Руската империя и последиците от Първата световна война. Територията на Латвия е била театър на военни действия и едновременно с това е била оспорвана от различни политически и военни сили. Временното правителство начело с Kārlis Ulmanis е трябвало да се противопостави на болшевишките войски, германско-балтийските формирования и така наречената Западноруска освободителна армия под командването на Pawel Bermondt-Awaloff. Едва след края на Латвийската война за независимост правителството успява до голяма степен да установи контрол над държавната територия.

Друга стъпка е мирният договор със Съветска Русия от 1920 г. С него Русия се отказва от претенциите си за власт над Латвия. Западните държави победителки в Първата световна война първоначално се колебаят да предоставят окончателно признание. Една от причините е неясното бъдеще на Русия по време на Гражданската война: част от съюзническата политика временно се надява на възстановяването на неболшевишка руска държава и не желае предварително да предопределя нейните възможни териториални претенции.

Изразът „de iure“ обозначава пълното правно признаване на една държава. Той се различава от обикновеното признание „de facto“, при което държавата е третирана като действително съществуващ политически ред, но правният ѝ статут все още не е окончателно признат. Признаването de iure улеснява Латвия при изграждането на редовни дипломатически отношения. Още през същата година страната е приета в Обществото на народите.

По-късно правната концепция за държавната непрекъснатост придобива допълнително значение. След съветската окупация и присъединяването на Латвия през 1940 г. няколко западни държави не признават юридически тази анексия. Поради това латвийските дипломатически представителства могат частично да продължат работата си. При възстановяването на държавната независимост през 1991 г. Латвия се позовава на това, че републиката е продължила да съществува в правен смисъл. Така темата на монетата насочва не само към дипломатически акт от междувоенния период, но и към една от основите на съвременното латвийско разбиране за държавността.