CC 348 2019
Coincard
Нециркулирала/BU
Coincard
Литва · Sutartinės – литовски народни песни
Тираж5 000
Емисионна цена9,00 €
Дата на емисия10.07.2019 г.
ОпаковкаCoincard
Надпис на гуртаLAISVĖ ★ VIENYBĖ ★ GEROVĖ ★
Пазарна цена17,90 €
Към повода за емисията
Монетата почита „Sutartinės“ – литовски многогласни песни, включени в Представителния списък на нематериалното културно наследство на човечеството на UNESCO. Мотивът изобразява линейни форми като символ на полифонията на тази литовска народнопесенна традиция: раздалечаващи се и отново сближаващи се линии образуват вихър, украсен с малки геометрични фигури и природни мотиви. По ръба са изписани „LIETUVA“ и „SUTARTINĖS“.
Мотивът
Изобразени са линейни мотиви, символизиращи полифонията в уникалната литовска народнопесенна традиция „SUTARTINĖS“. Раздалечаващите се и след това отново сближаващи се линии образуват вихър, украсен с малки геометрични фигури и природни мотиви. По ръба полукръговидно са изписани надписите „LIETUVA“ (държавата емитент) и „SUTARTINĖS“ (литовски многогласни песни), както и годината на емисията „2019“. Изсечен е и знакът на литовския монетен двор.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.
Предистория на темата
Терминът „Sutartinės“ произлиза от литовския глагол *sutarti*, който означава „съгласявам се“ или „разбирам се“. Песните произхождат предимно от Aukštaitija в североизточната част на Литва. Техните гласове обаче не се обединяват в обща мелодия по смисъла на обикновена хорова композиция. Вместо това самостоятелни, кратки мелодични и текстови фрагменти звучат едновременно или с времево отместване. Характерни са тесните, отчасти дисонантни интервали, повтарящите се формули, синкопираните ритми и прецизното преплитане на гласовете.
В зависимост от формата Sutartinės се изпълняват от две, три или четири певици. Често текстовите редове се редуват с звукоподражателни рефрени. Изпълнението изисква строго разпределение на ролите: участничките трябва да изпълняват своята част и същевременно точно да я съгласуват с останалите. Наред с вокалните форми съществуват и инструментални съответствия, включително с ансамбли от многосъставни флейти и духови инструменти.
Текстовете обхващат различни области от традиционния живот. Те разглеждат например селскостопанска работа, годишния цикъл, сватби, семейството или историческия опит. Изпълнението можело да включва регламентирани движения или танцови форми с ходене. Така Sutartinės били не само песни, а съчетание от пеене, ритъм и общностно действие.
През XIX и XX век живата традиция в регионите на произход постепенно запада. Записите на етнографи, както и последвалата работа на фолклорни групи и певици, допринасят за съхраняването и повторното изпълнение на репертоара. Днес Sutartinės се представят както в регионален контекст, така и на културни прояви.
UNESCO включи традицията в своя списък през 2010 г. Емисията на монетата от 2019 г. не е свързана с кръгла историческа годишнина. Тя поставя във фокуса си форма на нематериалното културно наследство, която продължава да се практикува, и наред с архитектурни паметници или исторически личности превръща устно и музикално предаваната традиция в държавен възпоменателен мотив.
В зависимост от формата Sutartinės се изпълняват от две, три или четири певици. Често текстовите редове се редуват с звукоподражателни рефрени. Изпълнението изисква строго разпределение на ролите: участничките трябва да изпълняват своята част и същевременно точно да я съгласуват с останалите. Наред с вокалните форми съществуват и инструментални съответствия, включително с ансамбли от многосъставни флейти и духови инструменти.
Текстовете обхващат различни области от традиционния живот. Те разглеждат например селскостопанска работа, годишния цикъл, сватби, семейството или историческия опит. Изпълнението можело да включва регламентирани движения или танцови форми с ходене. Така Sutartinės били не само песни, а съчетание от пеене, ритъм и общностно действие.
През XIX и XX век живата традиция в регионите на произход постепенно запада. Записите на етнографи, както и последвалата работа на фолклорни групи и певици, допринасят за съхраняването и повторното изпълнение на репертоара. Днес Sutartinės се представят както в регионален контекст, така и на културни прояви.
UNESCO включи традицията в своя списък през 2010 г. Емисията на монетата от 2019 г. не е свързана с кръгла историческа годишнина. Тя поставя във фокуса си форма на нематериалното културно наследство, която продължава да се практикува, и наред с архитектурни паметници или исторически личности превръща устно и музикално предаваната традиция в държавен възпоменателен мотив.



