Блистер БН

Създаването на Ватикана е свързано с „Римския въпрос“. През 1870 г. войски на Кралство Италия превземат Рим; с това приключва съществуването на Папската държава, над която папите дотогава упражняват светска власт. Папа Pius IX не признава едностранно предложеното от Италия уреждане на неговото положение. В продължение на няколко десетилетия остава неясно как юридически трябва да бъдат уредени отношенията между италианската държава и Светия престол.

Решение носят Латеранските договори, сключени на 11 февруари 1929 г. между Светия престол и Кралство Италия. От името на Светия престол подписва държавният секретар кардинал Pietro Gasparri, а от името на италианското правителство — Benito Mussolini. Договорният комплекс включва политически договор, конкордат и финансова конвенция. Италия признава суверенитета на новосъздадената малка държава. В замяна Светият престол приема Кралство Италия с Рим за столица. Финансовото споразумение урежда обезщетенията за загубата на Папската държава, а конкордатът регламентира отношенията между държавата и Католическата църква в Италия.

Pius XI носи светското име Achille Ratti. Преди избора си за папа през 1922 г. той е, наред с друго, префект на Ватиканската библиотека, папски дипломат в Полша и архиепископ на Милано. По време на неговия понтификат чрез Латеранските договори е създадена съществуващата и до днес държавноправна основа на Ватикана.

Латеранската базилика не се намира на територията на Ватикана. Тя е катедралата на епископа на Рим и като собственост на Светия престол притежава специален екстериториален статут. Името ѝ носят също съседният Латерански дворец и сключените там договори. Подписването се състои в Латеранския дворец; по този начин базиликата върху монетата насочва към мястото и църковния контекст на постигнатото споразумение. Годишнината дава повод да се припомнят договорното уреждане на Римския въпрос и създаването на днешния държавен ред на Светия престол.