Люксембург · 50 години Римски договори

Под „Römischen Verträgen“ се разбират две отделни споразумения: договорът за създаване на Europäische Wirtschaftsgemeinschaft (EWG) и договорът за създаване на Europäische Atomgemeinschaft (Euratom). Страни по договорите са Белгия, Bundesrepublik Deutschland, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. Двата договора влизат в сила в началото на 1958 г.

Целта на EWG е да свърже по-тясно икономиките на участващите държави. Предвиждат се, наред с друго, постепенно премахване на митата, обща външна митническа тарифа и изграждане на общ пазар. Той трябва да осигури свободното движение на стоки, хора, услуги и капитали. Към това се добавят общи области на политиката, по-специално селското стопанство и търговията. В основата стои следвоенното разбиране, че трайното сътрудничество и икономическото обвързване могат да затруднят възникването на нови конфликти между европейските държави.

Euratom има друга, по-тясно определена задача. Общността трябва да координира мирното използване на ядрената енергия, да насърчава научните изследвания и инвестициите, както и съвместно да регулира снабдяването с ядрени материали и техния контрол. През 1950-те години много правителства разглеждат ядрената енергия като възможен отговор на нарастващите енергийни потребности и зависимостта от вносни горива.

Договорите се основават на вече съществуващата Europäische Gemeinschaft für Kohle und Stahl, но разширяват сътрудничеството върху големи части от икономиката. Създадените от тях институции и процедури по-късно са многократно променяни. От EWG се развива Europäische Gemeinschaft, която в крайна сметка се влива в днешния Europäische Union. Euratom продължава да съществува като самостоятелна договорна общност.

Церемонията по подписването се провежда в Palazzo dei Conservatori на Kapitol, част от днешния Kapitolinischen Museumskomplexes. Мястото свързва новите европейски институции с Рим като историческа отправна точка.

За годишнината за първи път е издадена обща възпоменателна монета от 2 евро от държавите от еврозоната. Единният мотив подчертава, че „Römischen Verträge“ не са само въпрос на национална външна политика, а обща основа на европейската интеграция. Надписите и държавите емитенти обаче са съобразени с националните особености.