Италия · 50 години Римски договори

Римските договори“ означават две отделни споразумения: Договора за създаване на Европейската икономическа общност (ЕИО) и Договора за създаване на Европейската атомна общност (Euratom). Страни по договорите са Белгия, Bundesrepublik Deutschland, Франция, Италия, Люксембург и Нидерландия. И двата договора влизат в сила на 1 януари 1958 г.

Споразуменията са част от политиката на западноевропейска интеграция след Втората световна война. Още преди това същите държави поставят ключови промишлени отрасли под общ надзор чрез Европейската общност за въглища и стомана. По-широки инициативи, сред които Европейската отбранителна общност, обаче се провалят. След това акцентът се измества към икономическото сътрудничество.

ЕИО трябва постепенно да създаде общ пазар. Това включва премахване на митата между държавите членки, обща външна митническа тарифа и свободно движение на стоки, хора, услуги и капитали. Освен това договорът предвижда общи области на политиката, по-специално в селското стопанство и търговията. Euratom трябва да насърчава сътрудничеството при мирното използване на ядрената енергия, научните изследвания и снабдяването, както и защитата на здравето. Двете общности получават собствени органи; парламентарната асамблея и съдът се използват съвместно. От този институционален ред чрез няколко изменения на договорите и разширявания се развива днешният Европейски съюз.

Подписването се провежда в залата на Хорациите и Куриациите в Palazzo dei Conservatori на Капитолия. Мястото съзнателно свързва новите общности с Рим като исторически и политически значим европейски ориентир. Площадът и прилежащите му сгради в днешния си вид са резултат от плановете на Michelangelo.

За юбилея държавите от еврозоната за първи път се спират на обща възпоменателна емисия от 2 евро. Преди това националните възпоменателни монети са представяли различни теми. Единният основен мотив препраща към общия договорен произход, докато езикът и обозначението на държавата остават съобразени с националните особености. Така се виждат както общият повод, така и държавната компетентност за емитирането на монетата.