2 евро Брилянт/BU

До Първата световна война Естония и Латвия са част от Руската империя. По-голямата част от литовската заселническа територия също се намира под руска власт; Литва може да се опре на по-старата държавна традиция на Великото литовско княжество. Войната, германската окупация на Прибалтика и разпадането на Руската империя откриват пред местните движения за независимост възможността да изградят свои държави.

На 16 февруари 1918 г. в Вилнюс Литовският държавен съвет обявява възстановяването на независима литовска държава с демократичен ред. Понятието „възстановяване“ се отнася до факта, че още преди подялбите на Полско-литовската държава в края на XVIII век Литва е имала самостоятелна държавна традиция. В Естония на 24 февруари 1918 г. комитет за спасение, назначен от парламента, провъзгласява държавната независимост. Латвия го последва на 18 ноември 1918 г.: след края на германската окупация Латвийският народен съвет провъзгласява републиката в Рига.

Само с декларациите независимостта все още не е била осигурена. През следващите години трите държави трябва да се утвърдят във военни сблъсъци с болшевишки войски и други въоръжени сили. Впоследствие мирните договори и международното признание укрепват тяхното положение. В междувоенния период те развиват свои държавни институции, преди през 1940 г. да бъдат окупирани и присъединени към Съветския съюз. След германската окупация по време на Втората световна война отново настъпва съветско управление.

Поради това споменът за 1918 г. остава тясно свързан с възстановяването на независимостта през 1990 и 1991 г. Естония, Латвия и Литва разглеждат тогавашното си отделяне от Съветския съюз от правна гледна точка не като създаване на нови държави, а като възстановяване на създадените, съответно възстановените през 1918 г. републики. Общият опит от чуждото управление и сътрудничеството по време на движенията за независимост – видими например в човешката верига на „Балтийския път“ от 1989 г. – обясняват защо трите годишнини са отбелязани заедно.