КРМ ПП

Wilhelm III. е роден през 1817 г. като син на бъдещия нидерландски крал Wilhelm II. и на руската велика княгиня Anna Pawlowna. От 1849 г. до смъртта си през 1890 г. той е крал на Нидерландия и едновременно с това велик херцог на Люксембург. По това време двете държави са свързани чрез лична уния: имат един и същ държавен глава, но остават юридически самостоятелни държави. Тази връзка възниква през 1815 г. в резултат на преустройството на Европа след Наполеоновите войни.

Неговото управление съвпада с период, през който държавният статут на Люксембург се променя. Конфликт между Wilhelm III. и либералните сили в страната води през 1856 г. до ограничаване на конституцията от 1848 г. Същевременно е създаден Държавен съвет. По-късни конституционни промени отменят част от тези ограничения.

През 1867 г. Люксембург се оказва в центъра на европейска криза. Франция иска да придобие великото херцогство от Wilhelm III., докато Прусия се противопоставя. Сред причините е и пруският гарнизон в крепостта Люксембург. Лондонският договор от 1867 г. в крайна сметка потвърждава постоянния неутралитет на страната. Укрепленията са до голяма степен разрушени, а пруските войски се изтеглят. Люксембург остава самостоятелно велико херцогство при Wilhelm III.

С неговата смърт през 1890 г. личната уния приключва. В Нидерландия го наследява дъщеря му Wilhelmina. В Люксембург обаче според договорите за наследяване на дома Nassau се прилага наследяване по мъжка линия, поради което херцог Adolf von Nassau става велик херцог. Така люксембургската корона преминава към линията Nassau-Weilburg, към която принадлежи и днешният велик херцог Henri.

Юбилеят предоставя повод да се припомни един от предишните носители на люксембургската корона, както и епохата на нидерландско-люксембургската лична уния. Съпоставянето с днешния държавен глава насочва към продължаването на съществуването на великото херцогство въпреки династичната промяна от 1890 г.