Люксембург · 200-годишнина от рождението на великия херцог Wilhelm III

Дата на емисия26.10.2017 г.

Общ тираж311 000

Максимум за ЕС500 000

Емисии4

Надпис на гурта2 ★ ★ × 6, редуващо се нормално/обърнато

Надпис2017 / GRANDS-DUCS DE LUXEMBOURG / GUILLAUME III / *1817

ДизайнерHerbert Wähner

Монетен дворKoninklijke Nederlandse Munt, Utrecht

Към повода за емисията

Възпоменателната монета напомня за 200-годишнината от рождението на великия херцог Guillaume III. Мотивът изобразява вляво великия херцог Henri в ляв профил, а вдясно великия херцог Wilhelm III; добавени са годината „2017“, надписът „GRANDS-DUCS DE LUXEMBOURG“, както и името „GUILLAUME III“ с годината „*1817“.

Мотивът

Мотивът на монетата изобразява отляво портрета на Негово Кралско Височество великия херцог Henri в ляв профил, а отдясно – портрета на Негово Кралско Височество великия херцог Wilhelm III. В горната част на мотива е изписана годината „2017“. В долната част е изписан текстът „Великите херцози на Люксембург“. Над десния портрет е изписано името „GUILLAUME III“, допълнено с обозначението на годината „*1817“.

Върху външния пръстен на монетата са изобразени дванадесетте звезди на европейското знаме.

Предистория на темата

Wilhelm III. е роден през 1817 г. като син на бъдещия нидерландски крал Wilhelm II. и на руската велика княгиня Anna Pawlowna. От 1849 г. до смъртта си през 1890 г. той е крал на Нидерландия и едновременно с това велик херцог на Люксембург. По това време двете държави са свързани чрез лична уния: имат един и същ държавен глава, но остават юридически самостоятелни държави. Тази връзка възниква през 1815 г. в резултат на преустройството на Европа след Наполеоновите войни.

Неговото управление съвпада с период, през който държавният статут на Люксембург се променя. Конфликт между Wilhelm III. и либералните сили в страната води през 1856 г. до ограничаване на конституцията от 1848 г. Същевременно е създаден Държавен съвет. По-късни конституционни промени отменят част от тези ограничения.

През 1867 г. Люксембург се оказва в центъра на европейска криза. Франция иска да придобие великото херцогство от Wilhelm III., докато Прусия се противопоставя. Сред причините е и пруският гарнизон в крепостта Люксембург. Лондонският договор от 1867 г. в крайна сметка потвърждава постоянния неутралитет на страната. Укрепленията са до голяма степен разрушени, а пруските войски се изтеглят. Люксембург остава самостоятелно велико херцогство при Wilhelm III.

С неговата смърт през 1890 г. личната уния приключва. В Нидерландия го наследява дъщеря му Wilhelmina. В Люксембург обаче според договорите за наследяване на дома Nassau се прилага наследяване по мъжка линия, поради което херцог Adolf von Nassau става велик херцог. Така люксембургската корона преминава към линията Nassau-Weilburg, към която принадлежи и днешният велик херцог Henri.

Юбилеят предоставя повод да се припомни един от предишните носители на люксембургската корона, както и епохата на нидерландско-люксембургската лична уния. Съпоставянето с днешния държавен глава насочва към продължаването на съществуването на великото херцогство въпреки династичната промяна от 1890 г.