2 евро Брилянт/BU

След придобиването на държавна независимост от Югославия през 1991 г. Словения въведе толара като своя собствена валута. Той замени югославския динар и по този начин се превърна и в израз на новопридобитата парична независимост. С присъединяването към Европейския съюз на 1 май 2004 г. започна последният етап от прехода към европейската обща валута.

За да участва в еврозоната, Словения трябваше да изпълни критериите за конвергенция, определени в Договора от Маастрихт. Те включват изисквания за ценова стабилност, размера на държавния дефицит и държавния дълг, дългосрочните лихвени проценти, както и стабилността на обменния курс. През 2004 г. толарът беше включен в европейския механизъм на обменните курсове. Той трябваше да покаже, че курсът му спрямо еврото може да бъде поддържан без значителни колебания. След положителна оценка от европейските институции обменният курс беше окончателно фиксиран на 239,640 толара за едно евро.

С промяната на валутата на 1 януари 2007 г. Словения стана първата от държавите, присъединили се към Европейския съюз през 2004 г., която влезе в еврозоната. За кратък преходен период толарът и еврото можеха да се използват паралелно като платежни средства. След това единствено еврото остана законно платежно средство. Цените бяха посочвани и в двете валути още преди и известно време след промяната, за да се улеснят сравненията и да станат видими неоправданите повишения на цените.

Въвеждането на еврото обвърза паричната политика на Словения с Евросистемата, състояща се от Европейската централна банка и националните централни банки. Решенията относно основните лихвени проценти и паричното предлагане занапред се вземаха съвместно за еврозоната. Същевременно при търговията и пътуванията с други държави от еврозоната отпаднаха валутният риск и необходимостта от непосредствена обмяна на валута.

Годишнината беше особено подходящ повод за възпоменателна монета, тъй като предметът ѝ е пряко свързан със самата използвана валута. Словенската формулировка върху монетата определя еврото като „обща европейска валута“ и по този начин поставя на преден план не само техническата промяна, но и участието в общо европейско валутно пространство.