Финландия · 100 години всеобщо избирателно право

През 1906 Финландия все още не е независима държава, а автономно Велико княжество в Руската империя. Дотогава политическото ѝ представителство се основава на съсловен парламент, в който аристокрацията, духовенството, буржоазията и селячеството са представени поотделно. Големи части от населението не притежават избирателно право. Жените също са изключени от политическото участие.

Непосредственият фон на реформата са политическите вълнения в Руската империя от 1905. Във Финландия съпротивата срещу ограничаването на автономията се съчетава с искания за по-демократично народно представителство. Обща стачка в цялата страна засилва натиска върху руското правителство и финландските институции. В резултат съсловно организираният парламент е заменен от еднокамарен парламент с 200 депутати.

Приетият през 1906 избирателен закон предоставя на жените и мъжете при еднакви условия активно и пасивно избирателно право. Така жените получават не само право да гласуват, но и да се кандидатират за мандат. Съчетаването на двете права надхвърля предишните избирателни реформи в други държави, които първоначално позволяват на жените само да гласуват. На първите избори след реформата през март 1907 влизат 19 жени във финландския парламент. Те се считат за първите жени депутати в национален парламент в света.

Новото избирателно право се основава и на пропорционално представителство и тайно гласуване. Така реформата премахва политическото разделение по съсловия и създава основата за днешната Eduskunta. Практическото ѝ въздействие първоначално остава ограничено от положението на руския император, който може многократно да разпуска парламента. Едва след независимостта на Финландия през 1917 народното представителство започва да работи в рамките на суверенна държава.

Емисията на монетата от 2006 е посветена на стогодишнината от тази парламентарна и избирателна реформа. Съпоставянето на двата пола насочва към същността на тогавашното нововъведение: равни политически права за жените и мъжете.