КРМ ПП

1839 г. не бележи основаването на Люксембург като велико херцогство. То вече е било създадено през 1815 г. на Виенския конгрес. Тогава Люксембург е предаден на нидерландския крал Wilhelm I като самостоятелно велико херцогство и едновременно с това става член на Deutscher Bund. Съществува персонална уния: нидерландският крал едновременно е и велик херцог на Люксембург.

След Белгийската революция от 1830 г. голяма част от люксембургското население се присъединява към въстанието срещу нидерландското управление. През следващите години териториалната принадлежност на страната е спорна. Лондонският договор от 19 април 1839 г. окончателно урежда подялбата на Люксембург. Преобладаващо френскоезичната западна част преминава към Белгия и днес образува белгийската провинция Люксембург. Източната част остава като велико херцогство под управлението на Wilhelm I. Територията му в основни линии съответства на днешната държава Люксембург.

Поради това независимостта от 1839 г. е част от по-продължителен процес на държавно развитие. Първоначално Люксембург остава свързан с Нидерландия чрез персонална уния и до разпускането на Deutscher Bund през 1866 г. принадлежи към този съюз на държави. Персоналната уния приключва през 1890 г., тъй като във великото херцогство важат различни правила за наследяване от тези в Нидерландия. След това люксембургският престол преминава към дома Nassau-Weilburg.

Великият херцог Henri е държавен глава на Люксембург от октомври 2000 г. Той наследява своя баща, великия херцог Jean, след абдикацията му. Като велик херцог Henri оглавява конституционната монархия; формирането на политическата воля се осъществява в рамките на парламентарната демокрация. Портретът на владетеля върху монетата по този начин свързва историческия държавен юбилей със съвременната форма на държавно управление. Портретите на управляващия велик херцог редовно са част от дизайна на люксембургските евромонети.

Годишнината дава повод да се припомни териториалното преустройство от 1839 г., от което възниква днешен Люксембург. Люксембургските думи „Onofhängegkeet“ и „Joër“ същевременно насочват към ролята на люксембургския език като национален език и като израз на самостоятелна държавна идентичност.