КРМ ПП

Крит се намирал под османско владичество от завладяването на Кандия, днешния Ираклион, през 1669 г. Преобладаващо гръцкоговорящото и православно население на острова участвало в борбата за независимост на Гърция, но Крит не станал част от гръцката държава, създадена през 1830-те години. В хода на по-нататъшния XIX век многократно избухвали въстания. При това исканията за политически и религиозни права все повече се свързвали с целта на „Енозис“ — държавното обединение с Гърция.

След поредното въстание и гръцко-османската война от 1897 г. европейските велики сили се намесили. През 1898 г. възникнала автономната Критска държава. Формално тя останала под върховенството на османския султан, но разполагала със собствено правителство и администрация. Принц Георги от Гърция бил назначен за върховен комисар. Автономното решение обаче не сложило край на политическата борба. През 1905 г. Eleftherios Venizelos, който по-късно многократно станал министър-председател на Гърция, оглавил бунта в Theriso срещу правителството на върховния комисар. Той изисквал политически реформи и по-тясно обвързване с Гърция.

През 1908 г. критското народно представителство едностранно обявило обединението с Гърция. Гръцкото правителство и великите сили първоначално избегнали официалното признаване, за да предотвратят нов конфликт с Османската империя. Едва Балканските войни от 1912 и 1913 г. променили политическите обстоятелства. В последвалите мирни договорености Османската империя се отказала от претенциите си към Крит.

На 1 декември 1913 г. гръцкото знаме било издигнато на официална церемония на крепостта Firkas в пристанището на Ханя. Сред присъстващите били крал Константин I и министър-председателят Venizelos. Изборът на темата през 2013 г. по този начин се свързвал с ясно датирания край на продължил десетилетия политически процес. Същевременно годишнината напомняла за възникването на гръцката държавна територия във връзка с разпадането на османското владичество на Балканите.