КРМ БНЦ

Еврото не беше създадено едва с въвеждането на монетите и банкнотите през 2002 г. Още на 1 януари 1999 г. започна третият етап на Европейския икономически и паричен съюз. В първоначално единадесет държави обменните курсове бяха фиксирани окончателно, а еврото започна да служи като разчетна парична единица, например за преводи, финансовите пазари и публичното счетоводство. Гърция се присъедини към тази парична зона през 2001 г.

Правната и политическата основа беше преди всичко Договорът от Маастрихт. Той обвързваше участието в общата валута с изисквания за ценова стабилност, държавни финанси, обменни курсове и дългосрочни лихвени проценти. С паричния съюз отговорността за паричната политика премина от националните централни банки към Европейската система на централните банки. Решенията относно общата парична политика се вземат по-специално от Управителния съвет на Европейската централна банка.

В началото на 2002 г. в обращение влязоха евробанкнотите и евромонетите. В рамките на кратки преходни срокове те замениха, наред с други, германската марка, френския франк, италианската лира и испанската песета. Преминаването беше мащабна логистична операция: парите в брой трябваше да бъдат произведени и разпределени, автоматите и касовите системи да бъдат адаптирани, а цените да бъдат посочени и в двете валути. Предишните валути останаха разрешени като платежно средство за различни периоди в зависимост от държавата.

Монетната система съчетава общи и национални елементи. Докато страната с номиналната стойност е оформена съгласно общи изисквания, другата страна носи мотив на съответната държава емитент. Независимо от това монетите са валидни на цялата територия на паричната зона. Общите емисии се основават на този принцип, но използват една и съща тема върху националните страни на всички участващи държави.

Когато емисията беше пусната през 2012 г., еврозоната обхващаше 17 държави от Европейския съюз; последно към нея се беше присъединила Естония през 2011 г. Същевременно в резултат на дълговата и банковата криза паричният съюз беше подложен на значителен политически натиск. Така общата емисия не само припомняше преминаването към плащания в брой, но и посочваше институционалната и икономическата взаимосвързаност на държавите членки чрез общата валута.